Господарят на дъжда [bg]

56.

Засвириха националния химн и тълпата заликува. Морето от хора бе оцветено в червено, бяло и синьо. Пред консулството се бяха събрали хиляди. Фийлд се измести встрани за по-добра видимост. Не вярваше някой да го е проследил от дома на Пенелъпи, но тълпата бе толкова многобройна, че всеки можеше да го наблюдава незабелязано.

Сержантът на почетната гвардия изкрещя от коня си:

— Да живее нашият крал и император.

Тълпата изгърмя:

— Хип, хип, ураааа!

Фийлд помогна на един човек, който се опитваше да качи синчето си на конче, и вдигна едно знаме, паднало на земята.

Най-близкият военен корпус бяха сикхите, с бели униформи и блестящи на обедното слънце токи и щикове.

Една дебелана на средна възраст с малко знаменце, закрепено върху шапката, се обърна към Фийлд с просълзени очи:

— Вижте само морячетата. Прекрасни са.

Тълпата запя националния химн. Фийлд погледна моряците, които стояха изпънати като струни, напомняйки с блясъка си на всеки жител на този град за мощта и богатството на Британската империя.

Младият мъж опипа револвера в джоба си. Група пияни младежи се блъскаха да излязат напред, като се опитваха да заглушат гласовете на всички наоколо с гръмкото си, фалшиво пеене.

Фийлд се запромъква напред, приближи се до една възрастна двойка. Двамата възбудено разговаряха на немски, жената носеше старомодна широкопола синя шапка. Напомняха му за семейство Шмид, но явно бяха по-заможни. Фийлд им се извини и се промъкна покрай тях, като опипа револвера си.

Отпред тълпата бе по-гъста, съставена главно от родители, които се опитваха да осигурят на децата си по-добра гледка към „Бънд“. Бялото ограничително въже бе на десетина метра от строя на сикхите и на стотина от вратата на консулството.

Проехтя топовен гърмеж и музиката спря. Започна обедният салют.

Сикхите стояха мирно, с опрени на земята приклади и щикове на нивото на ушите, по лицата им се виждаха капчици пот.

Сержантът отново изкрещя и те вдигнаха оръжията си, завъртяха тюрбаните си върху щиковете и закрещяха:

— Сат сри акал!

Фийлд разбута тълпата. Едва не събори две момченца, клекнали до ограничителното въже.

Тръгна към консулството и един полицай сикх с бяла униформа го пресрещна. Фийлд се потеше обилно.

— Аз съм Ричард Фийлд, от Специалния отдел — представи се той и показа служебната си карта.

Полицаят я разгледа по-внимателно от обичайното в такива случаи, може би защото погледите на околните бяха приковани в тях, после се отмести и го пусна да мине. Фийлд си отдъхна. Пресече улицата и погледна назад към тълпата, проточваща се в продължение на километър и половина до гората от мачти и комини на параходи на пристанището.