Панаир на суетата (роман без герой)

На уречената вечер, след като бе поръчал на Амелия нови тоалети и най-различни накити, Джордж заведе с екипаж жена си на знаменития бал, където тя не познаваше абсолютно никого. Като се огледа за лейди Берейкърс, която го отмина високомерно, тъй като смяташе, че поканата е достатъчна, той намести Амелия на една скамейка и я остави там с мислите й; Джордж считаше, че се е отнесъл много великодушно щом й бе доставил ново облекло и я бе довел на бала, където тя бе свободна да се забавлява както намери за добре. Мислите й не бяха от най-приятните и никой, освен добрият Добин не дойде да ги обезпокои.

Докато нейното появяване остана напълно незабелязано (което съпругът й откри с известно раздразнение), дебютът на мисис Кроли беше наистина блестящ. Тя пристигна много късно. Лицето й сияеше; роклята й бе самото съвършенство. Сред събраните там видни личности и под отправените към нея монокли Ребека изглеждаше тъй спокойна и хладнокръвна, както когато завеждаше малките момичета от лицея на мис Пинкъртън на черква. Множеството мъже, които вече познаваше, както и контетата, се тълпяха около нея. А що се отнася до дамите, те си шепнеха, че Родън я бил отвлякъл от някакъв манастир и че била роднина на семейство Монморанси. Тя говореше френски с такова съвършенство, че в това може би имаше някаква истина, и всички се съгласиха, че обноските й са прекрасни и че видът й е много distingue.

Петдесет кавалери в миг я заобиколиха и настояваха да имат честта да танцуват с нея. Но тя каза, че била заета и щяла да танцува много малко, след което веднага се отправи към мястото, където Еми седеше незабелязана от никого, отчаяна и нещастна. И тъй, за да срази с един удар клетото дете, мисис Родън изтича и с любов поздрави скъпата си Амелия, като веднага започна да се държи покровителствено с нея. Тя откри недостатъци в роклята на приятелката си, във фризурата й, чудеше се как може да е така chaussee [44] и се кълнеше, че на следната сутрин ще й изпрати корсетиерката си. Ребека заяви, че балът бил чудесен, че се виждали все известни хора и че в цялата зала имало само много малко незначителни личности. В продължение на две седмици и след три вечери в обществото тази млада жена дотолкова бе усвоила аристократическия жаргон, че и един истински член на хайлайфа не би могъл да говори като нея; и единствено по това, дето приказваше френски толкова добре, човек можеше да познае, че не е светска дама по рождение.