Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Скалата излъчваше последните остатъци от хладината на пустинното утро. Студът изсушаваше допълнително въздуха, правейки го по-приятен за него. Ако я нямаше Сиона, той щеше да продължи, но спътничката му очевидно бе изтощена. Облегна се още веднъж на него, когато слезе от големия камък; измина почти минута, преди да си даде сметка, че е допряла ухо до тялото му и слуша.
— Какво чуваш? — попита той.
— Отвътре бучи — отговори тя сънено.
— Огънят никога не угасва докрай.
Думите му изглежда я заинтересуваха. Сиона се отблъсна от неговото тяло, заобиколи го и застана пред лицето му, преди да запита:
— Какъв огън?
— Във всяка живинка има огън — у някои той е бавен, при други бърз. Моят е от най-буйните.
Младата жена потръпна от утринния хлад.
— Значи, сега не ти е студено, така ли?
— Не, но виждам, че на теб ти е студено.
Той отдръпна назад лицето си в качулката; в една от дъгите на челния дял от туловището му се появи малка вдлъбнатина.
— Почти като хамак — каза Лито, сочейки я с поглед. — Ако се сгушиш там, ще ти бъде по-топло.
Тя прие поканата без никакво колебание.
Въпреки че очакваше подобна реакция, той се трогна от доверието й. Наложи се да се пребори с чувството на състрадание, много по-силно от всичко, познато му преди срещата с Хви. И въпреки това си каза, че няма никакво място за състрадание и жал. Поведението на Сиона говореше, че тя по всяка вероятност ще умре тук.
Трябваше да се подготви за това разочарование.
Жената покри с ръка лицето си, затвори очи и заспа.
Никой никога не е имал толкова много вчерашни дни, колкото имам аз — припомни си Лито.
Знаеше, че от общоприетата гледна точка извършеното тук от него щеше да бъде преценено като безчувствено и дори жестоко. Беше принуден да намери в себе си сили за завръщане при отрупаните памети и подбере съзнателно грешките на общото минало. Най-голямата му сила сега беше възможността за непосредствен контакт с тези грешки. Опознаването им предполагаше корекции в дългосрочен план. Непрекъснато трябваше да внимава за последствията. Тоест, ако резултатите оставаха скрити или — още по-лошо — се изгубваха, пропадаше целият урок.
Ала с приближаването на червея за него се оказваше все по-трудно взимането на решения, определяни от останалите като нечовешки. Някога това му се удаваше с лекота. А сега, колкото по-далече се озоваваше от хората, учуден разбираше, че се отнася към тях и проблемите им с непрекъснато растяща загриженост.
„Оказал се в люлката на нашето минало, лежа по гръб в толкова ниска пещера, че успях да проникна в нея дори не с пълзене, а извивайки тялото си като червей. На танцуващата светлина на насмолена факла рисувам по стените и тавана душите на своя народ и съществата, обект на лова. Колко неща стават ясни, щом се обърнеш назад и през затворения кръг на някогашната битка се взреш в момента, когато душата е станала видима. Събралото се време потръпва от вика «Тук съм!». Умът ми е обогатен от гиганти на изкуството, появили се по-късно; с тяхна помощ се взирам в отпечатъците от ръце и в преливащите усилия на мускули, изписани върху скалата с въглен и растителни бои. Притежаваме ли самите ние по-голяма стойност от простичките събития, протичащи механично и извън съзнанието? Моето его, което е враг на всяка цивилизация, пита: «Защо те не искат да напуснат пещерата?» BUK“