Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Какво ще правите, Зиани? — попита Тадео Моро, хвърляйки изпитателен поглед върху черния.
— Знаеш ли палатите на фамилиите Фалие и Оргосо? — попита капитанът на карабинерите, обръщайки се към Горо и същевременно стискайки ръката на приятеля си, за да го утеши.
— Горо познава от основите до върховете всички палати на Венеция — отговори негърът.
— Добре — каза Зиани, — постарай се да узнаеш в домовете на Фалие и Оргосо къде са заминали тия млади благородници и какви са техните намерения! Ако ми донесеш точни и пълни исканите сведения, аз ти обещавам един подарък от сто зекини!
— Сто зекини? Тогава Горо ще може да даде една част, за да им развърже езиците! — каза негърът. — Довиждане, господарю! Преди сутринта Горо ще е изпълнил поръчката!
При тия думи негърът напусна залата безшумно.
— Може ли да се вярва на този човек? — попита Тадео Моро, когато остана сам със Силвио Зиани.
— Да, той ми даде доказателство за това! Ако му плащаме добре, той ще ни направи услуги — каза капитанът на карабинерите.
— Вие сте достатъчно умен да го демаскирате, ако той се опита да ви мами! — рече Тадео Моро.
— Кажете по-добре — подзе капитанът, — че от резултата от неговата мисия ще узнаем какво можем да очакваме от него. Вярвам, че сме намерили един добър шпионин. Ако е толкова сръчен, колкото обещава да бъде, сигурен съм, че чрез него ще мога да узная всичко, което желая.
— Мисля да му дадем една втора мисия! — каза управителят на Сан Марко.
— Вижте, изложете ми вашето желание! — прекъсна го великият капитан.
— Това ще бъде един добър начин да проверим верността на този негър! — подзе Тадео Моро.
— Любопитен съм да ви чуя!
— Вие знаете, че въпреки хилядите слуги и шпиони, които имахме в тълпата, не узнахме кой извика името на Бертучио! А пък тази работа е по-важна, отколкото изглежда. Струва ми се, че истинското име на лъжемонаха или астролога не е било тайна за всички!
— Аз бях също изненадан при този зов — каза Зиани. — Склонен съм да вярвам, че прислужникът на бившия дож има съучастници във Венеция!
— Трябва да узнаем кои са те и да ги арестуваме тайно — обади се управителят.
— Съветът на тримата трябва да ги издири — каза енергично Силвио Зиани.
— Това бе гласът на някоя жена! — каза управителят. — Но викът бе така креслив, че никой от шпионите не е установил от къде се е разнесъл.
— Стори ми се, че той иде откъм църквата Сан Марко!
— Може би негърът ще открие това, което нашите шпиони и лакеи не можаха да сторят.
— Имате право. Трябва да пуснем негъра. Горко на тая жена, ако я открие. Щом се завърне, ще го натоварим с новата работа.
Тадео Моро се приготви да се сбогува.
— Останете и почакайте, докато нашият копой се завърне — му каза великият капитан. — Седнете тук до мен… или по-добре, да отидем върху балкона да подишаме чистия нощен въздух.
Силвио Зиани отведе важния управител на Сан Марко, с разкошна пурпурна мантия, под верандата, която бе украсена с редки растения с широки листа и надвесена над Големия канал.
Червените кълба, висящи по мраморните колони, които окръжаваха балкона, къпеха с тяхната приятна светлина клончетата на палмите-джуджета, на разкошните алоени растения и на тъмно зеления бръшлян.
Двамата властни патриции седнаха всред този екзотичен и фантастичен декор. Те разговаряха с нисък глас, така че никой не можеше да чуе нито дума от разговора им.
Понякога тъжна баркарола на минаващ гондолиер се разнасяше, понякога звуците на венецианска китара разнасяха своята мелодия заедно с шумоленето на водите.
Внезапно силуетът на Горо изпъкна зад тях. Той се движеше съвършено тихо. Двамата благородници го забелязаха едва когато дойде съвсем близо до тях.
— Кой ти позволи да дойдеш на този балкон, без да ми известят за тебе? — попита Силвио Зиани, ставайки изведнъж.
Негърът се засмя със своя сардоничен смях.
— Велики капитане, слугите са внимателни, твърде внимателни… но не достатъчно за Горо! Той е по-хитър от тях и се промъкна без да видят!
— Ходи ли в палатите?
Негърът направи утвърдителен знак и лицето му засия.
— И какво узна?
— Не много нещо, велики капитане, но достатъчно, за да заслужи стоте зекини!
— Каква ненаситна алчност проявяваш!
Негърът сви рамене.
— Ненаситен и сребролюбив е светът — каза със своя дразнещ смях Горо, — такива са и християните, и езичниците!
— Вижда се, че този роб познава света — каза Тадео Моро със студена усмивка, първата може би, която се явяваше върху устните му.
— Разкажи ни какво си открил — каза Силвио Зиани, който се отпусна бавно върху стола си.