Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Той се поколеба.

— Сигурна ли си?

Тя кимна: лъжеше, но знаеше, че той не ще издържи още дълго, а без него тук тя беше напълно изгубена.

Най-после намериха подслон при предишната му хазайка: една пухкава, ласкава като майка жена, която го съжали и която едва не го сметна за призрак. Тя ги настани в стаите, които бяха на големия й син.

— Зная, че нищо няма да откраднете, инспектор Гъндалийну!

Гъндалийну се намръщи кисело, когато вратата се затвори зад него и те останаха най-после на спокойствие.

— Изглежда не я интересува дали не съм те довел тук с неморални намерения.

Муун го погледна неразбиращо.

— Какво значи това?

Той се усмихна неловко.

— Нищо за този град, предполагам. О, богове, как ми се ще да се окъпя с топла вода! Как ми се иска отново да се почувствам чист! — Той се обърна и влезе в банята. Миг по-късно тя чу шума от водата.

Муун изяде своя дял от рибарския пай, който бяха купили още топъл на улицата. Седеше до прозореца, обърнала гръб към невротизиращата стая и наблюдаваше през прозореца Фестивала. Наблюдаваше потока от хора, течащ като кръв по артериите на града. Толкова много… бяха толкова много.

Откъсната от подкрепата на своята виталност, тя почувства, че издръжливостта й отново я напуска, изгуби своята увереност, че някога ще намери онова единствено лице сред хилядите непознати. Сибилската машина я бе изпратила в Карбънкъл. Но какво очакваше сега от нея? Аспунд не можа да й каже нищо за начина, но който да действа. Тя вярваше, че все пак нещо я ръководи. Но сега беше дошла в града, а тук нямаше заслепяващо откровение, което да й помогне. Как ще намери Спаркс? Ами ако не го намери? Какъв ли е станал — хладнокръвен убиец, който върши мръсната работа на Зимната кралица, който дори спи с нея? Какво ще му каже, ако го намери? Какво ще й каже той? Вече я бе отхвърлил два пъти — в Нейт и на ужасния бряг. Колко пъти трябва да й казва, че вече не я обича? Наистина ли бе изтърпяла толкова много само за да чуе как й казва всичко това в лицето? Тя вдигна ръка до бузата си. Защо не мога да се откажа от него? Защо не мога да призная това? Тя престана да вижда тълпите по улицата и очите й се замъглиха.

Завесата на вратата на банята се раздвижи и Гъндалийну се появи чист и гладко избръснат, но в същите мръсни дрехи. Той се изтегна на канапето с въздишка. Муун на свой ред се затвори в банята, за да скрие от него съмненията, които не искаше да сподели и не можеше да прикрие. Тя пусна душа. Топлата вода премахна парализиращото напрежение, но не можа да отмие вината й.