Децата на капитан Грант

Следният ден, 13 януари, премина добре. Злополуките от предния ден не се повториха. Здравословното състояние на експедицията беше задоволително. Коне и волове се справяха отлично със задачата си. Салонът на леди Елена беше оживен благодарение на многото гости. Мистър Олбинет се занимаваше енергично с поднасянето на разхладителни напитки, които при тридесет градуса топлина бяха наистина необходими. Изпиха половин бъчонка шотландско пиво. „Барклей и Ко“ бе провъзгласен за най-великия човек на Англия, дори по-велик от Уелингтън, защото Уелингтън никога не би произвел толкова хубаво пиво. Шотландско честолюбие! Паганел пи много и ораторствува още повече на разнообразни теми.

Така добре започнатият ден трябваше и добре да завърши. Бяха изминали цели петнадесет мили и успешно прекосиха една доста пресечена местност с червеникава почва. Можеха да се надяват, че ще се установят още същата вечер на брега на Сноуи, голяма река, която се влива в Тихия океан и на юг от Виктория. Колелата на колата вече браздяха коловози по просторните равнини от възчерни наноси, между туфи буйна трева и нови поляни с гастролобиум. Свечери се и ясно очертаната на хоризонта мъгла отбелязваше течението на реката Сноуи. Благодарение на воловете изминаха още няколко мили. На един завой на пътя, зад малко възвишение, се откри гора от високи дървета. Еъртън прекара доста изморените волове между потъналите в сянка големи дънери и вече излизаха от гората, на половин миля от Сноуи, когато внезапно колата затъна до главините.

— Внимание! — извика той на ездачите, които го следваха.

— Какво има? — запита Гленарван.

— Затънахме — отговори Еъртън.

С викове и с остен той се помъчи да подкара воловете, но те бяха затънали до колене и не можеха да мръднат.

— Да пренощуваме тук — каза Джон Манглс.

— Това е най-доброто, което можем да направим — отговори Еъртън. — Утре на светло ще видим как да се измъкнем.

— Стой! — изкомандува Гленарван.

След кратък здрач нощта се спусна твърде бързо, но горещината не бе изчезнала заедно със светлината. Въздухът бе наситен с душни пари. От време на време хоризонтът пламваше от светкавици, бляскави отражения на далечна буря. Приготвиха се за лягане. Пътничките се настаниха криво-ляво в колата, а мъжете изпънаха палатката под тъмните куполи на високите дървета. Все пак те биха били доволни, ако не завалеше дъжд.

С голяма мъка Еъртън успя да изтегли от подвижната почва трите вола. Нещастните животни бяха затънали до гърди. Боцманът ги отведе да пасат наедно с четирите коня и им приготви сам зоб. Това той вършеше много добре и Гленарван забеляза, че тази вечер той им приготви храната много грижливо, за което му благодари, защото доброто състояние на воловете беше от изключителна важност.

През това време пътешесгвениците вечеряха набързо. Умората и горещината убиваха апетита им и те имаха нужда не от храна, а от сън. Леди Елена и мис Грант пожелаха на спътниците си лека нощ и отидоха да легнат в колата. Що се отнася до мъжете, едни легнаха под палатката, а другите предпочетоха да се изтегнат върху високата трева в подножието на дърветата, нещо, което в тая страна със здрав климат е безопасно.