Господарят на хаоса

Руарк изсумтя с отвращение.

— Някои от кайриенските жени са доста впечатлени от Девите — усмихна се Берелайн. — И искат да бъдат Деви. Само че на меча, не на копието. — Сюлин я изгледа възмутено. — Това са дъщери на благородни фамилии — продължи Берелайн. — Позволих им да останат тук, защото родителите им не биха го позволили. В града вече има училища, които учат жените да владеят меча, но много от тях трябва да се измъкват тайно от къщи, за да ги посещават. Не само жените, разбира се. По-младите кайриенци, изглежда, са доста впечатлени от айилците. Започват да възприемат джи-е-тох.

— Изопачават го — изръмжа Руарк. — Мнозина ни питат за нашите порядки, а кой би отказал да учи човек, готов да се учи на онова, което е редно? Дори да е дървоубиец. — За малко щеше да се изплюе. — Но те взимат това, което им се каже, и го променят.

— Всъщност не го променят — възрази Берелайн. — Само го приспособяват. — Руарк леко повдигна вежди и тя въздъхна. Хавиен се свъси обидено, видял как оскърбяват пред очите му неговата владетелка. Нито Руарк, нито Берелайн го забелязаха. Двамата гледаха Ранд напрегнато. Той изпита смътното усещане, че често спорят по този въпрос.

— Променят го — повтори натъртено Руарк. — Тези глупци твърдят, че са гай-шайн. Гай-шайн! — Другите айилци тихо зароптаха; Девите закършиха пръсти в ръчния си език. Хавиен се заоглежда притеснено. — В коя битка или набег са били пленени? Какъв тох им е наложен? Ти потвърди забраната ми да се бият из града, Берелайн Пейерон, но сега те непрекъснато си правят дуели където решат, че няма да ги видят, и губещият навлича бялото. Ако един удари друг, когато двамата са с оръжие, удареният иска дуел, и ако му откажат, навлича бялото. Какво общо има това с честта или с дълга? Те всичко променят и правят такива неща, че и един шарамец ще се изчерви. Това трябва да се спре, Ранд ал-Тор.

Берелайн упорито стисна челюсти и сви юмруци.

— Младите винаги се бият. — Тонът й беше толкова снизходителен, че човек можеше да забрави, че самата тя е млада. — Но откакто започнаха това, никой не е загинал в дуел. Нито един. Само заради това си струва да се оставят да продължат. Няма да откажа на тези млади жени това, което съм им обещала.

— Задръж ги тогава — каза Руарк. — Нека да учат меча, щом искат. Но нека да не твърдят, че следват джи-е-тох. Нека да престанат да обличат бяло и да се обявяват за гай-шайн. Това, което правят, е обида. — Хладните му сини очи се бяха приковали в Берелайн, но нейните — широки и тъмни — не се откъсваха от Ранд.

Той се поколеба само за миг. Помисли си, че разбира кое привлича младите кайриенци към джи-е-тох. На два пъти покорени от айилците за двадесет и няколко години, те сигурно се чудеха дали тайната не се крие точно в това. Или пък смятаха, че техните поражения просто доказват, че айилските нрави са по-добри. Явно беше, че самите айилци се притесняват от това, което според тях беше жива подигравка с техните убеждения, но в действителност някои от обстоятелствата, при които айилците ставаха гай-шайн, също изглеждаха не по-малко странни. Например да споменеш пред някой мъж за неговия тъст или пред жена за свекърва й — второотеца и второмайката според тяхната терминология — се смяташе за достатъчно враждебен акт, за да се извадят оръжията. Ако обидената страна вместо да те заколи те докоснеше, според джи-е-тох беше все едно да се докосне въоръжен противник. Това спечелваше много джи и налагаше голям тох, но докоснатият можеше да настои да бъде взет за гай-шайн, за да намали честта на другия, както и собствения си дълг. Според джи-е-тох едно уместно настояване човек да бъде взет за гай-шайн трябваше да се уважи, така че мъж или жена можеха в края на краищата да се окажат гай-шайн само защото са споменали нечия свекърва. Едва ли беше по-малко глупаво от това, което правеха тези кайриенци. Всъщност всичко се свеждаше до едно — той беше възложил управлението на Берелайн и трябваше да я подкрепи. По-просто не можеше да бъде.