Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Подобие ли? Отраснал съм в Две реки, но родителите ми са били тези, които ви казах. На кого толкова приличам, че да ви накара да ме гледате така?
Тя се поколеба и въздъхна.
— Предполагам, че е без значение. Някой ден трябва да ми разкажете как родителите ви са били айилци, след като сте отраснали в Андор. Преди двадесет години, вече малко повече, Тигрейн, щерката-наследница на Андор, изчезна. Остави мъж, Тарингейл, и син, Галад. Знам, че е чиста случайност, но просто виждам във вашето лице Тигрейн. Направо се смаях.
Ранд също се смая. Нещо повече — прониза го хлад. Части от разказа на Мъдрите се завъртяха из главата му… „златокоса млада влагоземка, в коприни… син, когото обичала; мъж, когото не обичала… Шайел беше името, което тя прие. Друго така и не каза… Ти имаш нещо от нея в чертите си.“
— Как точно е изчезнала Тигрейн? Проявявам интерес към историята на Андор.
— Ще ви бъда благодарна да не наричате това история, милорд Дракон. Бях момиче, когато се случи, всъщност вече девойка, и често идвах в двореца. Една сутрин просто се оказа, че Тигрейн я няма в двореца, и повече не се появи. Някои твърдяха, че бил замесен Тарингейл, но той почти се беше побъркал от мъка. Тарингейл Дамодред искаше повече от всичко на света да види своята дъщеря кралица на Андор и своя син — крал на Кайриен. Той беше кайриенец и този брак трябваше да прекрати войните с Кайриен — и той го постигна, но изчезването на Тигрейн накара всички да мислят, че Андор иска да наруши мирния договор, което ги доведе до заговорите, обичайни за кайриенците, което пък доведе до „Гордостта на Ламан“. И вие знаете до какво доведе тя — добави тя сухо. — Баща ми твърдеше, че всъщност е виновна Гитара Седай.
— Гитара? — Чудо беше, че гласът му не секна. Чувал беше това име много пъти. Гитара Морозо, Айез Седай, притежаваща дарбата на Прорицателството, бе провъзгласила, че Драконът се е Преродил на склоновете на Драконовата планина, което бе отпратило Моарейн и Сюан в дългото им търсене. Тъкмо Гитара Морозо бе казала на „Шайел“, че ако не избяга в Пустошта, без да казва на никого, и не стане Дева на копието, гибел ще връхлети над Андор и над целия свят.
— Да — каза Диелин. — Гитара беше съветничка на кралица Морделайн, но повечето си време прекарваше с Тигрейн и Люк, брата на Тигрейн, отколкото с кралицата. След като Люк замина на север и не се върна, плъзнаха слухове, че Гитара го е убедила, че неговата слава или съдба се намира в Погибелта. Други твърдяха, че той щял да намери Преродения Дракон там или че Последната битка щяла да зависи от неговото заминаване. Това беше близо година преди изчезването на Тигрейн. Лично аз се съмнявам, че Гитара е имала нещо общо с това, както и с Люк. Тя остана съветничка на кралицата чак до смъртта на Морделайн. Сърцето й се пръснало заради Тигрейн след случилото се с Люк, така се говореше. С което, разбира се, започна Спора за наследството. Без всичко това щяхте да видите един съвсем друг Андор. Тигрейн щеше да е кралица, Мургейз — само Върховна съветничка на Дома Траканд, а Елейн изобщо нямаше да се е родила. Видите ли, Мургейз се омъжи за Тарингейл, след като получи трона. Кой би могъл да каже какво още щеше да е различно?
Докато я гледаше как излиза с другите, той си помисли за още едното нещо, което щеше да е различно. Той нямаше сега да е в Андор, защото изобщо нямаше да е роден. Всичко си дойде на мястото от само себе си, в безкрайни кръгове. Тигрейн бе отишла тайно в Пустошта, което бе накарало Ламан Дамодред да отсече Авендоралдера, дар от Айил, за да си направи трон, акт, тласнал айилците да прекосят Гръбнака на света, за да го убият — това е била единствената им цел, въпреки че народите го наричаха Айилската война — и с айилците бе дошла една Дева, на име Шайел, която бе умряла при раждане. Животът на толкова хора се беше променил, толкова хора бяха загинали, за да може тя да го роди в подходящото време и място — и да умре. Кари ал-Тор беше майката, която той помнеше, макар и смътно, но му се искаше да бе познавал тази Тигрейн или Шайел, или както бе пожелала да се нарича, макар и съвсем за малко. Просто да я беше видял.
Безплодни мечти. Тя отдавна беше умряла. Всичко това бе свършило. Защо тогава продължаваше да го гложди така?
„Колелото на Времето и колелото на един човешки живот се въртят еднакво без жал и милост“ — промърмори Луз Терин.
„Ти наистина ли си тук? — попита Ранд. — Ако има нещо повече от един глас и няколко стари спомена, отговори ми!“ Тишина. Все едно да се допита до Моарейн или до другите мъртви.