Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Кайриенците ви обиждат само с това, че са кайриенци, Руарк. Оставете ги на мира. Кой знае, може би един ден ще се научат достатъчно, за да не трябва да ги мразите толкова.
Руарк изръмжа кисело, а Берелайн се усмихна и според Ранд насмалко да се изплези на айилеца. Не, не можеше да бъде вярно, тя беше само с няколко години по-голяма, но пък беше управлявала Майен още когато той бе пасъл овцете в Две реки.
Стигнаха до кабинета, който деляха Берелайн и Руарк. Ранд отпрати охраната и щом влязоха, попита:
— Как стоят нещата наистина?
— Както казах — отвърна Берелайн. — Толкова добре, колкото може да се очаква. Още се говори за Каралайн Дамодред и Торам Риатин по улиците, но повечето хора са твърде изморени за нова война.
— Говори се, че десет хиляди андорски войници са се присъединили към тях — каза Руарк и почна да пълни лулата си. — Мълвата винаги преувеличава бройките десет пъти, ако не и двайсет, но е обезпокоително, ако е вярно. Съгледвачите казват, че броят им не е голям, но ако бъде оставен да нарасне, ще станат нещо повече от неприятност. Жълтата муха е толкова малка, че почти не можеш да я видиш, но ако си снесе яйцата по кожата ти, ще си загубиш ръка или крак преди да се е излюпила… ако не те убие.
Ранд изръмжа. Бунтът на Дарлин в Тийр не беше единственият, с който трябваше да се справя. Домът Риатин и Домът Дамодред, последните държали Слънчевия трон, бяха били жестоки съперници още преди Ранд да се роди и вероятно пак щяха да бъдат. Сега те се бяха отказали от съперничеството си — поне на повърхността; това, което ставаше под повърхността при кайриенците, обикновено се оказваше нещо съвсем различно — и като Дарлин се канеха да съберат сили някъде, където Торам и Каралайн смятаха за безопасно. В този случай ставаше дума за склоновете на Гръбнака на света, възможно най-далече от престолнината и в същото време в страната. Събрали бяха същия сбиротък като Дарлин — дребни благородници, останали без дом хора, търговци и може би доскорошни разбойници. Възможно бе и ръката на Ниал да е намесена тук, както беше с Дарлин.
— Какво става с Шайдо? — попита Ранд и сложи Драконовия скиптър върху една карта на северната част на Кайриен и планините, наречени Камата на Родоубиеца. — Мъдрите казаха ли нещо за намеренията на Севанна?
— Шайдо градят твърдини — каза Руарк и запали лулата си. — Мъдрите не смятат, че се канят изобщо да се върнат в Триделната земя. Аз също.
— Други добри новини имаш ли?
— В Шамара се водят боеве — каза Руарк.
— Къде?
— В Шамара. Или Шара. Те наричат земята си с много имена. Ко’дансин, Томака, Кигали — и други. Всяко от тях може да е вярно или не. Тези хора лъжат, без да се замислят. Ако не развиеш всеки топ коприна, който купуваш, ще се окаже, че само отгоре е коприна. И ако следващия път в тържището попаднеш на същия човек, от когото си я купил, той ще отрича, че изобщо те е виждал или че ти е продал нещо. Ако настоиш, ще се изтрепе да ти угажда, после ще те уверява, че колкото до коприната, той и само той е готов всичко да направи за теб и накрая ще ти пробута вода вместо вино.
— И защо боевете в Шамара са добра новина? — попита Ранд. Всъщност не държеше да чуе отговора. Берелайн слушаше заинтригувана: никой освен айилците и Морския народ не знаеше много за затворените земи отвъд Пустошта, знаеше се само, че оттам идва слоновата кост и коприната.
— В Шара никога няма боеве, Ранд ал-Тор. Казват, че тяхната земя била една, не много, както тук, и че в нея винаги царял мир. Когато ти излезе от Руйдийн като Кар-а-карн, вестта за теб се пръсна, както и за титлата ти сред тукашните влагоземци — Преродения Дракон. Тази вест стигна до тържищата по протежението на Голямата цепнатина и Скалите на утрото. — Очите на Руарк бяха студени и твърди. — Сега оттам идат вести към Триделната земя. В Шара се водят битки и шаранците в тържищата питат и разпитват кога най-сетне Преродения Дракон ще Разруши света.