Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Имаше и неща, в сравнение с които измишльотините на Товийр, а дори и на бъдещия строител на пътища изглеждаха твърде здравомислещи. Кръглоликият чудак, който правеше нещо с кравешка тор, при което накрая от една месингова тръба излизаше синкав пламък, сам не можеше да обясни за какво е всичко това. Длъгнестата жена, която показваше една коруба от тънка хартия, привързана с конци и висяща във въздуха, поддържана от горещината, издигаща се от малкия огън в един мангал, изломоти нещо за летене. Сигурен беше, че каза точно това. Освен корубата тя показа и скицирани птици, дървени при това, но езикът й беше толкова вързан от факта, че се среща на живо с Преродения Дракон, че не успя да каже нищо повече, а Идриен определено не можеше да обясни за какво точно става дума.
А после дойде ред и на един плешив мъж със странно съоръжение от медни тръби и цилиндри, пръчки и колелета, всичко това върху тежка дървена маса. По някаква причина половината му лице и ръцете му бяха овързани с бинтове. Още щом Ранд се появи в преддверието, човекът бе започнал припряно да тъкми огън под цилиндрите. Когато Ранд и Идриен се приближиха, той завъртя някакъв лост и се ухили гордо.
Измишльотината започна да се тресе и от две-три места засъска пара. Съсъкът се усили до писък и нещото започна силно да трепери. И застена злокобно. Тресеше се така здраво, че масата се заклати. Плешивецът дръпна някаква ръчка на най-големия цилиндър, от него изхвръкна валмо пара и нещото се укроти. Мъжът облиза опарените си пръсти и се ухили немощно.
— Много красива изработка — промълви Ранд, а после попита Идриен: — Какво е това?
Тя сви рамене.
— Мервин не ще да каже на никого. Понякога от стаите му така гърми, че вратите се тресат, но той твърди, че когато го направи да работи, то щяло да доведе до нов Век. — Тя изгледа Ранд притеснено.
— Да доведе, ако може — отвърна Ранд сухо. — Не виждам Херид. Да не би да не е дошъл?
Идриен отново въздъхна. Херид Фел беше андорец, заседнал тук да чете в Кралската библиотека — наричаше сам себе си „изследовател на история и философия“ — а такива нея не я занимаваха много.
— Милорд Дракон, той никога не излиза от кабинета си, освен когато ходи в библиотеката.
Кабинетът на Херид Фел се намираше на горния етаж, откъдето се виждаха само покривите и една квадратна кула, затулваща всичко останало. Херид бездруго твърдеше, че никога не поглежда през прозорците.
— Можете да ме изчакате тук — каза Ранд като стигна тясната врата — стаята зад нея също беше тясна — и се изненада, когато Джалани и Дедрик веднага се съгласиха.
Куп дреболии изведнъж си дойдоха на мястото. Джалани бе пропуснала да изгледа неодобрително меча му — нещо, което винаги правеше. Нито тя, нито Дедрик дори не погледнаха коня в конюшнята, нито си направиха труда с укор да отбележат, че краката са си му достатъчно добри — пак нещо, което иначе тя правеше редовно.
Като за потвърждение, когато Ранд се извърна към вратата, Джалани бързо изгледа Дедрик от главата до петите. Младежът толкова упорито се престори, че не й обръща внимание, че по-добре да си я беше зяпнал. И това бе според айилските нрави — да се правиш, че нищо не схващаш, докато тя не се изясни. И тя щеше да направи същото, ако той бе започнал пръв огледа.
— Позабавлявайте се — подхвърли Ранд през рамо и двамата го погледнаха стъписани, докато влизаше.
Стаичката бе претъпкана с книги, свитъци и купища листове. Книги и листа покриваха масата, дори се търкаляха разхвърляни по пода. Самият Херид Фел беше едър мъж, забравил сякаш тази заран да се среше. Лулата, стисната между зъбите му, беше изгаснала и по омачканото му кафяво палто се бе посипала пепел.
Той примигна за миг към Ранд и каза:
— Ах. Да. Разбира се. Тъкмо се канех да… — Изгледа намръщено книгата в ръцете си, после попита: — Ох, да. За какво искаше да поговорим?
Ранд разчисти един стол и седна. Опитвал се беше да побеседва и с други тук — философи и историци, учени жени и мъже, и беше все едно да се опита да разбере нещо от някоя Айез Седай. Сигурни бяха само в това, в което са сигурни, а останалото удавяха в думи, които можеха да значат всичко. Или се ядосваха, когато ги притиснеше — изглежда, смятаха, че се съмнява в знанията им, нещо, което явно представляваше голям грях — или усилваха словесния поток, докато той престанеше да разбира и половината, или ставаха раболепни, мъчейки се да напипат какво точно иска да чуе. Херид беше по-различен. Едно от нещата, които винаги като че ли му се изплъзваха от ума, бе, че Ранд е Преродения Дракон, а това напълно устройваше Ранд.