Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Изведнъж виното му се стори кисело. Още едно място като Тарабон и Арад Доман, разкъсвано заради слуховете за него. Докъде ли щяха да се разпрострат вълните? Дали се водеха воини, за които никога нямаше да чуе, в земи, за които никога не беше чувал, все заради него?
„Смъртта язди на раменете ми — промърмори Луз Терин. — Смъртта крачи в стъпките ми. Аз съм смърт.“
Ранд потръпна и остави бокала на масата. Колко ли злини вещаеха Пророчествата с техните заплетени намеци и усукани стихове? Трябваше ли да добави и Шара, или както там в действителност се наричаше, към Кайриен и всичко останало? Целия свят? Как, след като не можеше да задържи изцяло дори Тийр или Кайриен? Щеше да отнеме повече от един човешки живот. Андор. Дори всяка друга земя да разкъсаше, да разкъсаше целия свят, Андор трябваше на всяка цена да задържи цял-целеничък за Елейн. Все някак.
— Шара, или както там се нарича, е много далече оттук. Всичко по реда си. Пръв в списъка е Самаил.
— Да, пръв е Самаил — съгласи се Руарк и Берелайн потръпна.
Вратата се отвори — айилците, изглежда, нямаше да се научат, че се чука, преди да се влезе — и един от Братята на орела каза:
— Мангин е дошъл да говори с Руарк и с теб, Ранд ал-Тор.
— Кажи му, че с удоволствие ще поговоря с него по-късно — отвърна Ранд, но Руарк тихо се намеси:
— Трябва да поговориш с него веднага, Ранд ал-Тор. — Лицето на вожда бе помръкнало гробовно; Берелайн бе забила очи в пода.
— Добре — бавно каза Ранд.
Мангин влезе. Той бе един от онези, които първи бяха прекосили Драконовата стена в търсене на Оня, що иде със Зората, един от шепата, завзели Тийр.
— Преди шест дни убих човек — започна той без предисловия, — дървоубиец, и трябва да знам дали имам тох към теб, Ранд ал-Тор.
— Към мен ли? — каза Ранд. — Ти имаш право на самозащита, Мангин. Светлина, та ти знаеш, че… — И млъкна, срещнал погледа на две сиви очи, строги, но не изплашени. По-скоро любопитни. Лицето на Руарк не подсказваше нищо; Берелайн продължаваше да отбягва погледа му. — Той те нападна, нали?
Мангин поклати глава.
— Реших, че заслужава да умре, затова го убих. — Каза го съвсем небрежно. — Но ти каза, че не можем да убиваме клетвопрестъпниците освен в битка или ако те ни нападнат. Имам ли тох към теб?
Ранд помнеше какво бе казал. „Такива ще беся.“ Гърдите му се стегнаха.
— Защо е заслужавал да умре?
— Носеше нещо, на което нямаше право — отвърна Мангин.
— Какво е носел? Какво е носел, Мангин?
— Това — отвърна Руарк вместо Мангин и докосна лявата си ръка под лакътя. Имаше предвид Дракона, виещ се по ръката му. — Работа с игли и мастила, разбира се. — Татуировка.
— Значи се е правел на вожд на клан? — Ранд се улови, че търси оправдание. „Такива ще беся.“ Мангин бе един от първите, които го бяха последвали.
— Не — отвърна Мангин. — Просто пиеше и се перчеше с нещо, което нямаше право да носи. Виждам очите ти, Ранд ал-Тор. — Той изведнъж се ухили. — Загадка. Прав бях да го убия, но сега имам тох към теб.
— Не си имал право да го убиеш. Знаеш какво е наказанието за убийство.
— Въже около врата, както правят влагоземците. — Мангин кимна замислено. — Кажи ми къде и кога. Ще бъда там. Дано намериш вода и заслон днес, Ранд ал-Тор.
— Дано намериш вода и заслон, Мангин — отвърна му тъжно Ранд.
— Той наистина ще отиде на собственото си бесило по своя воля — каза Берелайн, след като Мангин излезе. — О, недей да ме гледаш така, Руарк. Няма да оспорвам нито решението му, нито айилската ви чест.
— Шест дни — изръмжа Ранд. — Знаехте защо е дошъл тук, и двамата. Преди шест дни — и сте го оставили на мен. Убийството си е убийство, Берелайн.
— Не съм свикнала при мен да идват мъже и да ми съобщават, че току-що са извършили убийство — каза Берелайн и вирна брадичка. — Проклет джи-е-тох! И проклетата ви чест.
— Нямаш причина да се ядосваш на нея, Ранд ал-Тор — обади се Руарк. — Тох на Мангин е към теб, не към нея. Нито към мен.
— Неговият тох е към човека, когото е убил — отвърна хладно Ранд. Руарк го изгледа изумен. — Следващия път, когато някой извърши убийство, не чакайте мен. Закона следвайте! — Така може би нямаше да трябва да осъжда отново човек, когото е познавал и харесвал. Но и да се наложеше, пак щеше да го направи. Знаеше го и затова беше тъжен. В какво се беше превърнал?