Господарят на хаоса

Ранд не успя да отвърне както се полага, защото един розовобузест майенец се промуши пред айилеца и почти викна:

— Милорд Дракон, аз съм Хавиен Нурил, лорд-лейтенант на Крилатата гвардия — от двете страни на шлема му стърчаха метални крилца, — на служба при Берелайн сур Пейендраг Пейрон, Първата на Майен, както и на служба при вас. — Корман го изгледа отгоре с насмешка.

— Виждам те, Хавиен Нурил — отвърна гробовно Ранд и момчето примигна. Момче ли? Едва ли беше по-млад от Ранд. — Искам да… — И изведнъж забеляза, че Авиенда я няма. Какво ли не бе направил, за да избегне тази жена, и първия път, в който се съгласи да тръгне с него, тя му се изплъзна още щом й обърна гръб! — Заведете ме при Берелайн и Руарк — заповяда той навъсено. — Ако не са заедно, заведете ме при този, който е по-близо, и потърсете другия. — Изтичала беше при Мъдрите, несъмнено, за да им докладва какви ги върши. Да, не трябваше да я взима.

„Това, което искаш, е това, което не можеш да имаш. Това, което не можеш да имаш, е което искаш.“ Луз Терин се изсмя налудничаво. Това вече не дразнеше Ранд толкова, колкото някога. Не чак толкова. Което можеше да се изтърпи, трябваше да се търпи.

Двамата го поведоха по коридорите и през залите, но така и не можаха да намерят нито Руарк, нито Берелайн, докато те не се появиха сами.

Май беше по-добре, че Авиенда се беше махнала — тя понякога освирепяваше към жени, за които можеше да й хрумне, че се натискат да се доближат до Ранд. Особено към красиви жени с дълбоко изрязани деколтета.

Изведнъж усети, че Луз Терин си тананика нещо. Тананикане? Като на мъж, възхищаващ се от хубостта на жена, която не може да забележи присъствието му.

„Спри! — извика Ранд наум. — Престани да надничаш през моите очи!“ Не можеше да се разбере дали го е чул — и дали изобщо има някой, който да го чуе? — но тананикането спря.

Хавиен коленичи и Берелайн му махна небрежно да се изправи.

— Вярвам, че всичко е наред с милорд Дракона, както и с Андор. — Имаше такъв глас, че те задължаваше да я слушаш. — Както и с вашите приятели Мат Каутон и Перин Айбара.

— Всичко е наред — увери я той. Винаги го питаше за Мат и Перин, колкото и да й обясняваше, че единият е на път за Тийр, а другия не го е виждал още отпреди да тръгне към Пустошта. — А с вас?

— Толкова добре, колкото може да се очаква, милорд Дракон. — Берелайн хвърли поглед към Руарк.

— Всичко е наред, Ранд ал-Тор — заяви Руарк. Лицето му не беше кой знае колко изразително, но пък то винаги си беше такова.

Ранд знаеше, че и двамата разбират защо е назначил Берелайн да ръководи нещата тук. Въпрос на здрав разум. Тя беше първият владетел, драговолно предложил му своя съюз, и той можеше да й се довери, защото се нуждаеше от него, за да опази Майен да не бъде глътнат от Тийр. Върховните лордове на Тийр винаги се бяха опитвали да се отнасят с Майен като със своя провинция. Освен това, като владетелка на малка държава, Берелайн нямаше основания да облагодетелства една кайриенска фракция за сметка на други, не се стремеше към повече власт и знаеше как да ръководи една страна. Сериозни основания. Като се имаше предвид отношението на айилците към кайриенците и на кайриенците към айилците, поставянето на Руарк начело щеше да доведе до кръвопролития, а в Кайриен и без това беше имало твърде много такива.