Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Малцина вече знаят на какво да вярват — отвърна вдървено Елориен. На бузите й избиха червени петна. — Хората разправят много неща, повечето от които глупави.
— Например? — Въпросът беше към нея, но отговори Диелин. Гледаше го право в очите.
— Че вие ще се сразите в Последната битка и ще убиете Тъмния. Че сте Лъжедракон или марионетка на Айез Седай, или и двете заедно. Че сте незаконен син на Мургейз или тайренски върховен лорд, или айилец. — Тя отново се намръщи, но не спря. — Че сте синът на една Айез Седай от Тъмния. Че сте самият Тъмен, или обратното — въплъщението на самия Създател. Че ще унищожите света, че ще го спасите, ще го покорите и ще доведете нов Век. Колкото уста, толкова приказки. Повечето твърдят, че вие сте убили Мургейз. Мнозина добавят и Елейн. Казват, че прокламацията ви е маска, която трябва да прикрие престъпленията ви.
Ранд въздъхна. Някои от тези твърдения бяха по-лоши от всичко, което беше чувал.
— Няма да ви натрапвам на кое да вярвате. — Защо продължаваше да го гледа така намръщено? Луан, Абел и Елориен също му мятаха погледи, каквито можеше да очаква от Аримила и нейната пасмина, когато смятаха, че не ги забелязва. „Гледат. Гледат. — Това бе Луз Терин, с дрезгав, шептящ кикот. — Виждат те. Мен кой вижда?“ — И все пак, бихте ли ми помогнали отново да обединя Андор? Не искам Андор да се превърне в друг Кайриен, или още по-лошо — в Тарабон или Арад Доман.
— Знам нещо за Каретонския цикъл — каза Абел. — Вярвам, че сте Преродения Дракон, но там нищо не се споменава за вашето управление. Казва се само, че ще се сразите с Тъмния в Тармон Гай-дон.
Ръката на Ранд стисна бокала така здраво, че тъмната повърхност на виното потрепера. Колко по-лесно щеше да бъде, ако тези четиримата бяха като повечето върховни лордове на Тийр или като кайриенците… но никой от тях не желаеше и косъм повече власт за себе си от онова, което вече имаше.
— Колко пъти трябва да ви казвам, че не желая да управлявам Андор? Когато Елейн седне на Лъвския трон, ще напусна Андор. И никога няма да се върна, ако зависи от мен.
— Ако тронът се полага на някого — заяви със свити устни Елориен, — то той се полага на Диелин. Ако наистина целите това, което казвате, погрижете се тя да бъде коронясана и си заминете. Тогава Андор ще бъде обединен и не се съмнявам, че андорските войници ще ви последват в Последната битка, ако за това става дума.
— Все още отказвам — отвърна й Диелин и после се обърна към Ранд. — Ще почакам и ще обмисля, милорд Дракон. Когато видя Елейн жива и коронясана, и че вие напускате Андор, ще изпратя своите васали да ви последват, независимо дали някой друг в Андор ще направи същото. Но ако мине много време и вие продължите да царувате тук, или вашите айилски диваци направят тук това, което чух, че са направили в Кайриен и Тийр, или пуснете тук да безчинстват тези… мъже, които събирате с вашата амнистия, тогава ще застана срещу вас независимо дали някой друг в Андор ще постъпи като мен.
— Аз също ще тръгна редом с теб — заяви твърдо Луан.
— И аз — каза Елориен.
Ранд отметна глава и се разсмя. „Светлина! А аз си мислех, че честната съпротива ще е по-добра от промъкването зад гърба ми и блюдолизниченето!“
Те го изгледаха неспокойно — несъмнено си мислеха, че го е обхванала лудостта. Може и да беше. Вече не беше сигурен.
— Обмислете каквото трябва — каза им той и стана, за да сложи край на аудиенцията. — Целя това, което казах. Но обмислете и следното. Тармон Гай-дон наближава. Не знам колко време ни остава за мислене.
Те също станаха и се поклониха леко, като на равен, при това по-подчертано, отколкото при влизането си — но когато се обърнаха да излязат, Ранд хвана Диелин за ръкава.
— Имам един въпрос към вас. — Другите спряха. — Частен въпрос. — Тя кимна и спътниците й се отдръпнаха настрани. Следяха ги внимателно, но бяха достатъчно далече, за да чуят нещо. — Вие ме гледахте… странно — каза той. „Както и всеки благородник, когото съм срещал в Кемлин.“ Всеки андорски благородник поне. — Защо?
Диелин се взря в него, после попита:
— Как се казва майка ви?
Ранд примигна.
— Майка ми? — Майка му беше Кари ал-Тор. Така мислеше той за нея. Тя го беше отгледала. Но той реши да разкрие болезнената истина, която бе научил в Руйдийн. — Майка ми се е казвала Шайел. Била е Дева на копието. Баща ми е бил Джандуин, вожд на клана Таардад Айил. — Диелин невярващо повдигна вежди. — Бих се заклел с всяка клетва, която пожелаете. Какво общо има това с моя въпрос? Те и двамата отдавна са мъртви.
На лицето й се изписа облекчение.
— Случайно подобие, изглежда, нищо повече. Не искам да кажа, че не знаете кои са родителите ви, но в говора ви се долавя западноандорски акцент.