Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
„Колелото на един човешки живот — промърмори Луз Терин. — Без милост. Без жал.“
Глава 18
Вкус на самота
Школата се разполагаше в един дворец на миля от Слънчевия палат, някога собственост на лорд Бартанес. Високите порти към главния вътрешен двор стояха разтворени и когато Ранд влезе, бе посрещнат с церемония.
Идриен Тарсин, която оглавяваше школата, стоеше на широките каменни стъпала на отсрещната страна на двора — едра жена в обикновена сива рокля. Не беше сама. Десетки други хора бяха изпълнили каменните стъпала, мъже и жени, предимно престарели хора, въпреки че тук-там се виждаха и млади лица. „Млади“ означаваше поне с десет-петнадесет години по-големи от Ранд.
В известен смисъл всички те бяха учители, въпреки че това не беше точно училище. Наистина, тук идваха ученици, но целта на Ранд преди всичко беше да се събере на едно място повече човешко знание. Неведнъж беше чувал колко много знание е било изгубено по време на Стогодишната война и Тролокските войни. Колко ли още щеше да изчезне в предстоящото Разрушение на света? И той държеше поне да създаде едно хранилище, в което знанието да се опази. Друга такава школа вече се създаваше и в Тийр, макар и едва в началото, и той търсеше подходящо място за такава и в Кемлин.
„Нищо никога не става така, както очакваш — промърмори Луз Терин. — Не очаквай нищо и няма да се изненадаш. Не чакай нищо. На нищо не се надявай. На нищо.“
Ранд потисна гласа и слезе от седлото.
— Добре дошъл в школата на Кайриен, милорд Дракон. — Гласът на Идриен беше смайващо мелодичен и младежки, в пълен контраст с грубоватото й лице. Чувал го беше обаче да звучи много по-твърдо пред ученици и учители — Идриен държеше здраво юздите на школата.
— Колко съгледвачи имаш в Слънчевия палат? — попита я той. Тя го погледна сепната, но не отговори на въпроса му, а каза:
— Подготвили сме малък показ. — Какво пък, той не беше и очаквал отговор. Тя измери с поглед двамата айилци като жена, видяла големи псета, за които не знае дали не са зли, но се задоволи само да изсумти. — Ще благоволи ли милорд Дракони да ме последва?
Той тръгна след нея намръщен. Показ на какво?
Преддверието на школата — просторна зала — беше запълнено с… измишльотини. Едва ли би могъл да ги нарече изобретения.
Устройство от гладки дъски, чепкала и големи глинени делви, пълни с късчета лен, произвеждаше според изобретателя му най-тънката хартия на света. Голямо тромаво съоръжение от лостове и плоски дървени платна представляваше преса за печат, много по-добра от съществуващите, според създателя й. Към това Дедрик прояви значителен интерес, но Джалани явно смяташе, че той трябва да се оглежда да не би някой да се опита да нападне Кар-а-карн; така че го настъпи здраво и Дедрик закуцука след Ранд. Имаше и някакъв плуг с колела, предназначени да орат по шест бразди наведнъж — това поне Ранд разпозна и реши, че би могло да работи — и друго нещо, което би трябвало да коси вместо косачите, както и някакъв нов вид стан, с който се работело много по-лесно, според създателя му. Имаше и боядисани дървени модели на акведукти, които да прекарват вода до места, където кладенците пресъхват, на нови отводнители и канали за Кайриен, дори една маса, отрупана с малки фигурки на хора и коли, на кранове и валяци, която трябваше да покаже как могат да се строят и настилат пътища толкова добре, колкото се е правело в минали времена.
Ранд не можеше да прецени доколко всяко от тези изобретения ще проработи, но за някои му се струваше, че заслужават вложените усилия. Плугът например можеше да помогне на Кайриен да започне сам да се изхранва. Трябваше да поръча на Идриен да го изработят. Не, щеше да каже на Берелайн да й поръча. „Винаги спазвай публично равнищата на власт — учеше го Моарейн — освен ако не искаш да унизиш някого.“
Сред учителите, които познаваше, беше и Кин Товийр, дебелият майстор на стъклени лещи, който сега предлагаше план за съоръжение за наблюдаване на звездите, представете си. Какво пък, Кин все го влечеше да наблюдава далечни неща.
Идриен държеше преди всичко на неща с практично приложение. По време на обсадата на Кайриен тя самата беше създала един огромен арбалет, сложна плетеница от лостове и скрипци, който мяташе късо копие на цяла миля и толкова силно, че можеше да прониже човек. Ако всичко беше оставено на нея, нямаше да се губи време за нищо, което не е практично и солидно.
— Направи го — каза Ранд на Кин. Изобретението му за гледане на звездите можеше и да не е толкова практично като плуга, но Товийр му харесваше. Идриен въздъхна и поклати глава. Товийр засия. — И ти давам награда от сто златни крони. Струва ми се интересно. — Думите му предизвикаха бръмчене и челюстите на Идриен и Товийр увиснаха почти еднакво.