Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Изведнъж изпита чувството, че нещо стяга главата му, все повече и повече. Пред очите му се появи лице, скрито зад пурпурна маска. Черни като нощ очи се взряха в неговите и после се превърнаха в безкрайни пещери от пламък, без да спират да го гледат втренчено. Светът избухна в пламъци и образи се заизсипваха като лавина върху него, пометоха го и го изпълниха с безмълвен ужас. Във въздуха, неподдържани от нищо, изплуваха силуетите на трима млади мъже и единият от тях засия — образът на младия мъж долу на улицата, по-ярък и все по-ярък, толкова, че можеше да изпепели очите на всяко живо същество, и още по-ярък, изгарящ. Отнякъде към него полетя златен рог и неговият вой изтръгна душата му, след което проблесна сред кръг от златна светлина, която го погълна и го смрази, чак докато последната частица от съзнанието му, която още помнеше собственото му име, не се увери, че костите му ще се пръснат. Кама с дръжка, увенчана с рубин, се понесе право към него, с извито острие, което се заби право между очите му и влезе навътре, и още навътре, докато позлатената дръжка не потъна цялата и не изчезна — и той позна неописуема агония, която отми всяка мисъл, че онова, което бе изпитал досега, е болка. Готов бе да коленичи и да се помоли на Създателя, когото отдавна беше изоставил, стига да помнеше как. Готов беше да запищи, стига до помнеше как, стига да можеше да си спомни как пищят човешките същества, да си спомни, че и той самият е човешко същество. Още и още, все по-навътре и навътре…
Той вдигна ръка към челото си и се учуди защо ли пръстите му треперят. Главата също, кой знае защо, го болеше. Случило се беше нещо… Той се сепна и отново погледна към улицата. Всичко долу се беше променило само за едно примигване — хората бяха други, фургоните, каретите и носилките също. А Каутон беше изчезнал. Дощя му се да изгълта цялото шише с ракията на една глътка.
Изведнъж Карридин осъзна, че Шиайн е млъкнала, и се обърна да я скастри.
Беше замръзнала, приведена напред. Не помръдваше. Нито примигваше. Не беше сигурен дали диша дори.
— Размишляваме ли? — каза Самаил. — Мога ли поне да се надявам, че е за това, за което си изпратен тук? — Стоеше пред него, малко по-висок от среден ръст, мускулест, як мъж в палто, скроено по иллианската мода — с висока яка и така отрупана със златно везмо, че зелената тъкан отдолу беше трудно да се забележи, но не само това, че бе един от Избраните, му придаваше тази властна осанка. Сините му очи бяха по-смразяващи от зимна виелица. Синкав белег прогаряше лицето му от златистата коса на челото до златистата брада по широката му квадратна брадичка. Човек, който помита и заличава всичко, което се изпречи на пътя му.
Карридин покорно падна на колене пред Избрания. Презираше вещиците от Тар Валон; всъщност, презираше всички, които можеха да използват Единствената сила и се замесваха в онова, което някога беше сринало света, владееха онова, което на простосмъртните не беше дадено да докосват. Този мъж пред него също използваше Силата, но Избраните не можеха да се нарекат смъртни. Сигурно изобщо не бяха смъртни. И ако им служеше добре, имаше надежда и самият той да престане да бъде смъртен.
— Велики господарю, видях Мат Каутон.
— Тук? — Странно, но за миг Самаил сякаш се стъписа. После промърмори нещо и кръвта от лицето на Карридин се отцеди само от едничката дума, която успя да долови.
— Велики повелителю, знаете, че аз никога няма да предам…
— Ти ли? Глупак! И да искаш, не би ти стискало. Сигурен ли си, че си видял точно Каутон?
— Да, велики господарю. На улицата. Сигурен съм, че мога да го намеря.
Самаил го изгледа намръщено, поглади брадата си и впери очи през и отвъд Джайчим Карридин. Карридин не обичаше да изглежда дребен и незначителен, особено когато разбираше, че е точно така.
— Не — най-сетне рече Самаил. — Твоето издирване е най-важното нещо. Единственото нещо, доколкото те засяга. Смъртта на Каутон би била нещо твърде удобно, разбира се, но не и ако привлече вниманието тук. Ако се окаже, че вниманието вече е привлечено, ако той прояви някакъв интерес към твоето издирване, тогава ще загине, но иначе може да почака.
— Но…
— Да не би да не ме чу? — Белегът на лицето на Самаил изпъна усмивката му от едната страна на лицето му в озъбване. — Наскоро видях сестра ти, Банора. Отначало пищеше и плачеше, и си скубеше косата. Жените наистина страдат повече от мъжете, когато някой мърдраал им обърне внимание, но нали и мърдраалите трябва да се позабавляват от време на време. Не се тревожи, не страда дълго. Нали знаеш, тролоците винаги са гладни. — Усмивката изчезна, а гласът му стана леден. — Онези, които не се подчиняват, също могат да се озоват в казана. Банора като че ли се усмихваше, Карридин. Как смяташ, ти би ли се усмихвал, докато те въртят на шиша?