Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Малката група алпинисти, отличаващи се с ярките си алпийски пуловери и разноцветни чантички за документи, закопчани на кръста, се бяха събрали около три маси, съединени услужливо от салонния управител. Присъствието му временно поспря „туристическите“ им планове, когато той се качи на балкона, просна килимчето си от камилска вълна и започна да се кланя към Мека, докато си казваше молитвата. Бени Баум, който седеше начело на събраните маси, се облегна с металния стол на стената и затропа с пръсти по колената си. Когато религиозният мюсюлманин най-накрая се изправи и събра килимчето си, Баум му се усмихна и кимна с уважение.
Групата на Баум още не беше се събрала напълно. Затова той чакаше, та да не му се налага да повтаря пред новопристигналите. Нямаше търпение да започне, но все пак разтревожената му душа изпитваше известно успокоение, защото наистина не беше очаквал да събере група за действие за толкова кратко време. Той погледна другия край на масите, където Екщайн, яхнал стола си и поставил брадичка върху сплетените си пръсти, се правеше, че гледа мача, докато наблюдаваше входа.
Бени съжаляваше за избухването си преди, когато беше обвинил Екщайн за решението му да спре в Тел Авив по пътя насам от Адис Абеба. Когато майорът накратко му разказа какво е свършил за малкото време, прекарано на израелска земя, той веднага му се извини. Ейтан дори не беше успял да види жена си и сина си.
Екщайн беше започнал военната си кариера като парашутист-десантчик и онези години, прекарани върху острието на бръснача в израелската армия, го бяха научили как се подготвя мисия. Обикновено операциите могат да бъдат прекратени в последната минута, но човек се научава да стегне хората и екипировката още когато се чуят първите слухове за предстояща акция. Ако ти заповядат да прекратиш мисията, единствената цена, която ще са заплатили хората ти, са няколкото литра пот.
Екщайн не разполагаше с достатъчно информация, за да планира подробно, но знаеше, че Рут Баум е в ръцете на Мартина Клумп и се намира някъде в Северна Африка. Това беше повече от достатъчно, за да организира група от хора, имащи опит в близък бой, които притежават двойно гражданство, тъй като пътуването в Магреб с израелски паспорти беше забранено. Освен това съвсем правилно се беше досетил, че ако бъде осведомен, Ицик Бен-Цион няма да пожелае да информира собствените си началници, защото подобно разкритие би задвижило необратимо много неща. Размяната на пленниците, следващата стъпка на Ицик към длъжността началник-щаб, би могла да бъде отложена. А дори множеството приятели на Баум, заемащи високи постове в армейската йерархия, да вземат решение за официална операция по спасяването на дъщеря му, планът им би подлежал на одобрение от кабинета. И тъй като Рут не е като цял самолет с отвлечени евреи, кой знае какви политически игри може да се разиграят по този повод из коридорите на Кнесета. Затова, ако Ицик реши да подкрепи опита за спасяването й, той трябва да бъде такъв, че да може да отрече информираността си. Точно затова Ейтан започна да се обажда по телефона на хора, които в момента не бяха „на служба“, още преди да види шефа си.
По-голямата част от израелската армия се състои от запасняци. Мъже и жени, които са свикнали да намират в пощенските си кутии малките кафяви пликове, с които ги викат ежегодно за едномесечна запасна служба. Те също така знаят и кодиран сигнал, който може да бъде излъчен по радиото или телевизията по време на опасност. Членовете на малките елитни поделения често биват събирани неофициално с телефонно повикване от оперативния си офицер, който им казва само „действаме“.
Екщайн успя да се свърже с най-перспективните си хора, дори и с онези от тях, които се бяха преместили в Европа, за да постъпят на по-обещаваща служба. Но повечето от хората още си бяха в Израел и всички разговори протичаха кратко и почти еднакво.
— Диди, обажда се Ейтан.
— О, как си бе, човек!
— Добре. Слушай, зает ли си?
— До гуша, както винаги. Какво има?
— Нещо голямо. Ще отнеме минимум три дни.
— Мамка му. Утре има адвокатски съвет.
— Бени има нужда от теб.
— Е, и без това щях да ги зарежа. Казвай.
— Добре. Иди на летище „Бен Гурион“ и вземи билет за полет 883 на „Американ Еърлайнз“, който заминава в 06:20 часа за Париж.
— Да взема ли фактура?
— Платен е. Билетът е на името на Давид Лернер.
— Чудесно.