Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Слушай го — отвърна кратко Ейтан.
— Беше преди почти двадесет години, Ицик — каза Бени.
Държеше цигарата си и гледаше горящия й връх. — Преди да дойда при вас от цивилните. — Бени беше започнал разузнавателната си кариера като служител на Мосад, а после взе да сътрудничи на шефа на АМАН Шломо Газит, за да му помогне да сформира отдела по Специални операции към военното разузнаване, който първоначално се наричаше „Група 509“. — Работехме в Париж и се опитвахме да проникнем в „Аксион директ“. Тя току-що беше пристигнала от Буенос Айрес и следваше в Сорбоната. Баща й е бил нацистки инженер. Стигнахме до нея, когато беше още начинаеща левичарка.
Бен-Цион познаваше много добре сценария. По време на революционните студентски години в края на шестдесетте и началото на седемдесетте, децата на бившите фашисти бяха пораснали. Те често бяха объркани, клоняха към радикалната политика, симпатизираха на Третия свят, на борбата с империализма, но тайничко бледнееха, когато арабските терористи убиваха израелски ученици, повтаряйки престъпленията на техните бащи. Понякога можеше да се свири на струната на това чувство за вина.
Ицик поклати глава, запали цигара и издуха дима с ръмжене. Знаеше, че има още. Още много.
— И сигурно си й купувал сладолед в „Яд Вашем“ — саркастично изрече той. Музеят на холокоста до Йерусалим беше предпочитана спирка на израелските екскурзоводи.
— Два пъти — призна Бени.
И сега е общоприета практика завербуваните чуждестранни лица да бъдат довеждани тайно в Израел за убеждаване. Често ги снимаха там в компанията на униформени офицери. Това се правеше с цел да бъдат хванати здраво и да не се опитват да мамят.
— Леле-мале — прошепна Бен-Цион. Вече разбираше, че Баум говори не за кратък период на младежко объркване, по време на което момичето е съобщило няколко имена и адреси. Тя не беше обикновена „гадина“, израелският жаргон за временен информатор. Била е вербувана, обучавана и ръководена от Баум. — Истински двоен агент ли? — Ицик присви очи към Бени, но просто не можеше да повярва.
— Съвсем — отговори Екщайн. Той се дръпна от прозореца и го затвори. Самочувствието на Ицик беше на път да се срути.
Генералът се опита да си представи цялата история. Мартина Урсула Клумп, известна германска терористка, подозирана за десетки нападения в Европа, експлозии на ФЧА, акции в Ливан. Можеше ли да е истина, че един от собствените му отдели я е ръководел под нищо неподозиращия му нос? Опита се да успокои наранената си гордост с потенциалния поток от похвали. Възможно ли е, докато Мосад е държал Клумп начело в своите елиминационни списъци, тя да е била ръководена от собствения му дебелоглав Баум? Та това е фантастично! Германската фанатичка, за чиято глава се дава награда, всъщност е придобивка на АМАН! Това може да накара даже и министър-председателя да се разсмее.
— Как го направи? — попита той Бени с неприкрито възхищение.
— Кое?
— Да я завербуваш.
Бени се поколеба. После се изчерви и погледна към Екщайн за помощ.
Очите на Ицик блеснаха към двамата офицери.
— Какво има? — В ума му преминаха картини на изнудване и мъчения. — Какво използва?
Бени въздъхна.
— Естествения инструмент на професията — каза той, свел очи към пода.
Ицик направо зяпна.
— Ти си я прелъстил?
— Тогава още е имал коса върху главата си — опита се да обясни Ейтан.
Бен-Цион се плесна по челото и бавно се завъртя.
— Страхотно! — Сексът, разбира се, е една от приоритетните техники за вербуване на чуждестранни агенти, но това обикновено се прави от експерти. Обучени мъже красавци и фаталните жени на Управлението. Мисълта, че неговият подобен на булдог полковник е съблазнил и спал с която и да било чужда жена, беше просто невероятна.
Но Бени не беше в състояние да гледа на събитията с безгрижна носталгия. До този момент само Екщайн знаеше тайната за вербуването на Мартина и Баум разбираше, че никакви оправдания с патриотичния дълг нямаше да му позволят някога да си прости. Не, той не винаги е бил толкова дебел, плешив и настъпателен оперативен командир. Спомняше си времето, когато беше на тридесетина години и плътта на тялото му се състоеше само от мускули, лицето му беше гладко и без бръчки около очите. Когато можеше да излъчва онзи нежен чар, който заслепяваше жените въпреки агресивното му поведение. Спомняше си каква беше и тя тогава. Младо и неопитно немско момиче, живеещо само в парижки апартамент. На звънеца пишеше Шмид, наемът се плащаше от израелското правителство, а тя плачеше, когато достигаше оргазъм. По онова време Рут вече тръгваше на училище, Мая се грижеше за трите деца в Йерусалим, а той се чудеше дали похотта е цената на дълга или награда за изпълнението му.