Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Бен-Цион бръкна с ръка в джоба на панталона си и започна да се разхожда между креслото и прозореца. Той тръсна цигарата си и пепелта падна на пода. Като че говореше на обувките си:
— Добре — каза той. — Ще се хвана. Вербувал си Клумп. Но от онова, което ми каза Екщайн, тя май вече не е луда по теб. Разкажи ми останалото. Бързо.
Екщайн веднага заговори. Знаеше, че за Баум това ще е твърде мъчително.
— Бени я ръководеше до 1982 година — каза Ейтан. — Тя се премести от Париж във Франкфурт, влезе в „Баадер-Майнхоф“ и чрез тях достигна до ФЧА. Беше на самата фронтова линия, но поддържаше контакта. Тя бе ужасно хладнокръвна и стоката й винаги беше гореща.
Информацията за предстоящи терористични акции се оценяваше по температура. Ако шефът на някой агент обявеше информацията му за „гореща“, командирите му трябваше да я приемат за вярна, без да изискват да се разкрива източникът. Следваха трудни решения дали да действат на базата на информацията и да се рискува издаването на анонимния агент, или да изчакат и да се надяват да няма много жертви.
— Да, дааа — продължаваше да се разхожда Бен-Цион. — А кога влезе ти в играта?
— По-късно — отвърна Екщайн. — Към края.
— Хммм — изръмжа генералът. Значи пак го бяха направили. Тези двама маниаци са ръководили тайна операция в собствената му кухня, докато той си е похърквал в спалнята. Те просто няма да се откажат да му докарат някой сърдечен удар. — Доколкото разбирам, работата се е вкиснала — с известно удовлетворение каза Ицик.
— Тя беше навлязла много дълбоко — продължи Екщайн. — Смятаме, че просто е станало твърде опасно за нея. Започна да пропуска контакти, да не се явява на срещи. В „Щерн“ отпечатваха нейни снимки и тя просто се направи на умряла.
— Аз реших да я изкарам отново — прошепна Бени. После прочисти гърлото си и заговори по-високо: — Просто чувствах, че тя ще се съгласи.
Ицик престана да се разхожда и погледна Баум. Едва не каза: „Или просто си искал да я вкараш отново в леглото си.“ Но като видя измъченото изражение на Баум, преглътна забележката си.
— Успях да й изпратя кодирано съобщение — продължи Бени. — Беше в началото на 1982 година. Ние бяхме в Германия. Спомняш ли си?
Ицик се почеса по челото със затворени очи.
— Съвместна акция с немската криминална полиция — подсказа му Ейтан. — Разкриването на мрежата на Джабрил.
Генералът кимна и Бени продължи:
— Беше много трудно. Трябваше да я проследим на улицата. Отне ни много време, но Цви Пърлман се справи. — Бени замълча. Пърлман беше мъртъв и на всички им беше мъчно за него. — Беше една дълга, гадна седмица, но тя ни се отплати.
— Не знам дали си спомняш — обърна се Екщайн към Бен-Цион. — Тя беше хваната от GSG–9 в Бад Райхенхал. Капанът беше поставен от нас заедно с криминалната полиция на Германия. Останалото — съдът, присъдата, прехвърлянето й в „Брухсал“ — всичко беше за прикритие.
— Така ли? Че кой е бил толкова колегиален във Висбаден? — попита Ицик, опитвайки се да не обижда връзката с германското контраразузнаване.
— Локоевски.
— Хмм — пак изръмжа Ицик. — Още един ренегат. Баща му е бил полковник от SS. Нали знаете?
— Синът се отплати достойно.
— Ами бягството й? — настоя Ицик. — Това вече си го спомням.
Бени въздъхна, раменете му увиснаха и той запали нова цигара.
— Аз го провалих. Държаха я в подземието на „Брухсал“. В килиите за психично болни. Никой не знаеше, че е там. — Той я видя отново с хлътнали очи и треперещи под усмирителната риза рамене. — Не бях се свързал с нея по време на съдебната фаза и затова първоначално тя не ми повярва. Но после се съгласи. Обещах й стандартния пакет. Казах й, че ще трябва сама да се погрижи за бягството си чрез ФЧА, за да й вярват до края. Но после ние ще я вземем, тя ще получи нови документи, както и дължимата й сума, която никак не беше малка. Ако искаше, можеше да прекара живота си на морския бряг в Нетания и да ходи на пикници с Волфганг Лодз. — Гласът на Бени отново падна до шепот. — Заклех й се, Ицик. И наистина щях да го изпълня…
Бен-Цион изгледа Бени и наистина го съжали. За някои хора загубата на оперативен работник се равнява на загуба на дете.
— В последния момент смениха един от немските пазачи — довърши Екщайн. — Не беше уведомен и откри огън. Улучи я, но тя стана и успя да стигне до хеликоптера.
Няколко минути никой не заговори. На Екщайн му се искаше да запали, но захапа устни. Погледна О’Донован, който беше заспал върху кревата със спуснати на пода крака. „Бивш войник — помисли Ейтан. — Вероятно от военновъздушните сили.“