Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— А сега, чуйте как ще стане — продължи Ицик. — Размяната ще се извърши, когато бъде решено, та ако ще и адът да се надигне. Затова най-добре се заемете веднага с този ви проблем. — Той вдигна юмрук от хълбока си, погледна часовника и започна да размахва пръст. — Не желая дори и да чувам за него, освен може би следващия месец на сватбата на Бен-Леви. — Говореше за един от служителите в шифровъчното. — Имате по-малко от седемдесет и два часа. Използвайте всичко и всеки, когото искате, но никой, на когото плащам! Барур лахем?31
— Ясно — отговори Екщайн. Бен-Цион им даваше зелена светлина. От друга страна, ги отрязваше, като им забраняваше да получат каквато и да било подкрепа от Управлението. — Но ще имаме нужда от няколко неща, Ицик. Скъпи неща.
— Използвай проклетата си златна карта — изсъска генералът.
— Стига, Ицик… — изръмжа Бени.
— Добре тогава, Баум. Колко ти е пенсионната осигуровка?
— Ти знаеш.
— Така е — кимна генералът. — Я ми кажи, Очко знае ли за цялата тази работа? — Говореше за аналитика на Бени.
— Може би само част — с нежелание отговори Екщайн.
— Добре — заяви Ицик, докато обмисляше. — От този момент той е в неплатен отпуск. Ако се окаже, че пристигне тук и носи сто хиляди, те ще са от собствения ти джоб, Баум. А ако по-късно, по някакво чудо, дължимата на господин Паул Кримант сума възстанови сметката ти, няма да ми задаваш никакви въпроси.
— Благодаря, Ицик — прошепна Бени.
— Недей да ми благодариш! Мога да убия и двама ви, и при това да получа медал!
Ицик се изправи в цял ръст, закопча сакото си и си взе шлифера. Бени застана пред командира си, а Ейтан се нареди до него. И двамата искаха да раздрусат ръката на генерала, но се бояха да не нарушат магията на добронамереността му. Ицик извади слънчевите очила от джоба и си ги сложи. Кимна с глава и тръгна към вратата. После спря по средата на стаята и се извърна.
— Създали сте чудовище, господа.
— Ес ист унзер Ебенбилд — прошепна на немски Бени.
— Какво каза той? — обърна се Ицик към Екщайн.
— По наш образ и подобие — отвърна Екщайн.
Генералът изръмжа и си тръгна.
17.
Казабланка, „Кафе дьо Франс“
Към полунощ собственикът на „Кафе дьо Франс“ обикновено затваряше заведението си. Четиримата му сервитьори в тъмнозелени вълнени сака, бели ризи, черни вратовръзки и панталони по това време вече бършеха масите, връщаха пълните табли с използвани чаши на барманите и изхвърляха фасовете от стотината пепелници. След това трябваше да затворят металните капаци върху гледащите към улицата и тротоара прозорци и да навият червените тенти с надписи „Кока-кола“ към стрехите на покрива.
Най-после щяха да са свободни, за да отпочинат горящите им пети. Но макар часовникът на кулата на площада „Мохамед V“ да отбелязваше часа на вещиците, днес това нямаше да стане. На хиляди километри и много часове оттук кралският марокански футболен отбор започваше кървав мач в Бразилия. „Кафе дьо Франс“ имаше телевизор с огромен екран и сега тук беше пълно като по обяд.
На Бени Баум тълпата не му пречеше. Напротив, тракането на чиниите и мляскането на мароканците, приглушеното ръмжене на колите, мотоциклетите и такситата, които минаваха по широкия площад, го успокояваха. Вятърът, който издуваше червените тенти и носеше в кафенето аромата на пристанище, морски въздух и напечен нефт, се смесваше с мириса на черно кафе и тютюн, изпълнен с радостни викове, когато отборът на Мароко най-после вкара гол.
Сред израелската разузнавателна общност беше широко разпространено мнението, че най-успешните операции са били планирани в кафенета на открито, а не в непроницаемите за звука специални зали. Тази традиция се беше родила благодарение на концепцията, че за врага е много по-трудно да локализира и подслуша импровизирана среща, отколкото фиксирана оперативна база. Всъщност даже счетоводителят на АМАН, чийто бюджет винаги не достигаше, веднъж съвсем сериозно беше предложил да си купят някой ресторант, вместо да му се налага да изплаща планините от фактури за обеди и вечери, които се изсипваха всеки петък върху бюрото му.
Основният салон на кафенето беше претъпкан, но това беше добре дошло за Баум. Хората седяха рамо до рамо и затова сервитьорката ги настани на балкона, започващ в края на витата стълба. С изключение на клиентите, които набързо посещаваха тоалетната в паузата между полувремената, тук нямаше никой друг, тъй като парапетът закриваше част от екрана на телевизора долу. Затова пък входът на кафенето се виждаше идеално и когато гостите на Баум влезеха, всеки от тях повтаряше една и съща пантомима. Оглеждаха основния салон, не виждаха познат, после поглеждаха нагоре, откъдето Екщайн ги канеше с пръст.
31
Ясно ли ви е? (иврит) — Б.пр.