Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Третата ръка на Бога
Третата ръка на Бога - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Третата ръка на Бога

Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:

Израелското военно разузнаване подготвя в пълна тайна размяната на свой офицер срещу пленен водач на „Хизбула“. В навечерието на операцията неизвестен терорист камикадзе взривява израелското консулство в Ню Йорк. Никой не поема отговорност за атентата, но експертите на израелските тайни служби бързо си избират мишената — красивата и безмилостна германска терористка Мартина Клумп. Подполковник Бени Баум е изпратен да разследва атентата, но дори не предполага какъв кошмар го чака. Дъщеря му е отвлечена и за Бени Баум не остава никакъв друг шанс освен да излезе от „командната верига“ и да повика на помощ приятелите си.
1 ... 151 152 153 154 155 156 157 158 159 ... 241
Перейти на страницу:

Бен-Цион приближи прозореца и се облегна на рамката, разкопча сакото си и скръсти ръце. Погледна тавана и започна да кима бавно като че се молеше, докато бързо обмисляше останалата част от скръбния сценарий.

— Разбирам, Баум — каза той. — Ти ръководиш това момиче, вече жена, от дълги години. Тя може би е влюбена в теб, може би не, но е затънала много надълбоко, а ти си нейният спасителен пояс. Обаче ти не я спасяваш, нали? Оставяш я там, където е.

— Тя беше незаменима — каза Екщайн, макар да нямаше нужда да защитава тактиката. Самият Ицик би оставил и майка си в Багдад, ако тя би могла да му предава гореща информация. — Нейната работа вероятно е спасила стотици човешки живота. Може и повече.

— Но се е уплашила — продължи да говори Бен-Цион. — Минала в нелегалност. Ти обаче се свързваш с нея още веднъж, караш я да ти се довери отново. После стрелят по нея. От нейна гледна точка ти си двулично еврейско копеле, което я е измамило. Така ли е?

Бени не каза нищо, макар че Ицик не изчака да чуе отговора.

— И затова тя наистина е разярена. Изчезва завинаги. Стига до Ливан и Хизбула, а после до „Яд Аллах“.

Бени знаеше какво ще последва, но продължи да понася мълчаливо ударите. Не бяха споделили истината със своя командир и той с право отказваше да поеме отговорността върху себе си.

— И оттогава насам на тази земя няма достатъчно кръв, която да я засити — каза Ицик. — Освен ако това не е твоя кръв, Баум. Значи най-накрая наистина си я вербувал. Превърнал си я в нещо, което десет години тя само се е преструвала, че е. Заклет враг на държавата Израел.

— Мисля, че малко драматизираш — обади се Ейтан.

— Така ли, Екщайн? — извърна се бързо към майора Бен-Цион. — Адът е нищо в сравнение с това, млади приятелю. Можеш да провериш при жена ми.

Присъдата беше изречена. Ицик внезапно се изпъна, отиде до минибара и извади кутийка бира.

— А сега по-добре ми кажете какво общо има всичко това с досието „Танго“ — нареди той, след като отпи.

— „Танго“ беше Мартина — измърмори Бени.

Ицик спря на място. Погледна над кутийката и облиза горната си устна.

— Моля?

— Да — потвърди Екщайн.

Лицето на Бен-Цион се зачерви заплашително. Естествено, стандартната процедура е да се прикрива идентичността на агент, особено двоен. Истинските имена и бази за операции се променят и понякога даже в сейфа на „контрольора“ се пази прочистено досие. Но когато го осведомяваха за състоянието на „Танго“, Баум и Екщайн винаги като че му се бяха доверявали, съжалявайки за загубата на агент мъж, белгиец, който работел в европейските терористични мрежи и вероятно е бил хванат и убит. Всички документи споменаваха мъжки пол и в нито един нямаше физическото му описание. Ядът му кипна, когато си спомни как веднъж беше споделил за „Танго“ с началника на Мосад.

— Тогава кой, по дяволите, е бил Паул Кримант? — изръмжа Ицик.

— Това е анаграма — отговори Екщайн. — От буквите на името й.

Бен-Цион се втренчи в Екщайн, а после обърна огъня на очите си към Баум. Макар че сега бяха искрени, той си представяше колко ли пъти и за колко ли още досиета са крили от него.

— Мразя ви, да знаете — заяви им той. — Наистина. — Той посочи с дългия си пръст към Бени. — Ако в тази работа не беше забъркана Рут, щях да ви върна у дома и да изпея цяла ария пред военния съд.

Бени и Ейтан гледаха генерала, докато той отметна глава, изпи бирата с една дълга глътка и смачка кутийката с голямата си длан. Хвърли я в празното кошче, но звукът беше заглушен от дърдоренето на говорителката от музикалния канал, която продължаваше тирадите си. Бен-Цион постави юмруци на хълбоците си. Беше взел решение.

— Ти забърка тази каша, Баум — каза той. — Сега ти ще я оправяш. „Лунен лъч“ ще се проведе, както е планирано.

Служителите на Ицик разбраха напълно значението на това заявление. Командирът им си беше създал образа на безчувствен воин, но също имаше деца. Заради Рут той нямаше да промени времето и мястото за размяната на пленниците.

— Твоето бивше гадже сега разполага с опасна играчка, Баум. И по-добре да не й позволяваме да я използва.

Очите на Бени се ококориха. Откъде Ицик е разбрал за „Миноу“? Бени дори не беше разказал на Екщайн за това.

— Авраам Ярон работи за армията — отговори на изражението му Ицик. — Не за теб. Той ни съобщи за това от Вашингтон.

Бени кимна. Нямаше никакво предателство. Ако Авраам знаеше за Рут, той щеше да си държи устата затворена.

1 ... 151 152 153 154 155 156 157 158 159 ... 241
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)