Друидите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Друидите на Шанара». Краткое содержание книги:
Уокър Бо сгърчи лице. Нямаше и съмнение какъв щеше да бъде изходът от подобно преследване. А той не можеше да използва Черния камък на Елфите срещу Паст Гринт.
Един каменен блок, достатъчно голям, за да го смаже, падна на улицата на десетина крачки от него и Мрачния чичо бе повален за втори път. Куикнинг мина покрай него и се спусна напред в мрака. Красивото й лице бе необикновено посърнало. Появи се Морган и подаде на Уокър ръка да се изправи. Те затичаха заедно напред, като заобикаляха срутените камъни и дупките и пукнатините по улиците.
— Къде отиваме? — извика Планинеца, като криеше глава от прахоляка. Уокър махна неопределено.
— Далеч от този град, от този полуостров, обратно в планините.
— Ами Хорнър Дийс?
Уокър бе забравил за Следотърсача. Той поклати глава:
— Ако го открием, ще го вземем с нас. Но не можем да го търсим, няма време! — той пъхна Камъка на Елфите в туниката си и хвана ръката на Морган както тичаха. — Планинецо, стой близо до Куикнинг. Нищо още не се е свършило! Тя е в опасност!
Очите на Морган се белнаха на прашното му лице.
— Каква опасност, Уокър? Знаеш ли нещо? Какво говореше Ул Белк за това, че победата й била напразна, за цената, която трябвало да плати? Какво имаше предвид?
Уокър безмълвно поклати глава. И той не знаеше, въпреки че чувстваше, че би трябвало да знае, че не вижда нещо очевидно, забравя нещо важно. Улицата се отвори пред тях, някаква капандура се раззина, той дръпна Планинеца точно на време. Ревът на Паст Гринт слабо заглъхваше с отдалечаването им от крепостта на Каменния крал.
— Настигни я, Планинецо! — викна Уокър и го блъсна напред. — Оглеждай се за Дийс! Ще се срещнем в сградата, където се криехме от Гризача! — той отново се обърна, като погледна през рамо и извика: — Внимавай! Пази се!
Но Морган вече го нямаше.
Пи Ел и Хорнър Дийс едва бяха свърнали към сградата, към която другите бягаха в момента, когато започнаха трусовете. Щом свършиха борбата с Гризача, те тръгнаха да търсят останалите от Рамплинг Стийп, всеки по свои собствени причини, които не споделяше. Примирието, което бяха сключили, свършваше с унищощението на Гризача и те се следяха взаимно с предпазливи подозрителни погледи.
Когато започнаха трусовете, те се спогледаха удивено и многозначително. Градът целият се разтресе.
— Нещо се е случило — промълви Хорнър Дийс и повдигна брадатото си лице. — Още нещо.
— Паст Гринт се е размърдал отново — извика Пи Ел с омерзение. Когато си тръгваха, Паст Гринт бе потънал отново в земята, и се бе притаил.
А сега цялата улица, по която вървяха, се разтърсваше от надигането на чудовището.
— Погледни горе. Виж дали има някой там, — посочи Пи Ел.
Дийс отиде без да спори. Пи Ел застана на пътя, докато целият град наоколо се тресеше. Все още беше напрегнат, защото не можеше да забрави битката с Гризача. Споменът за нея го пареше като огън. Нещата вече си идваха по местата. Той чувстваше как събитията следват едно подир друго и нишките на съдбата на петимата от Рамплинг Стийп се разплитат. Чувстваше, че скоро всичко щеше да свърши. Ще бъде приключено.
Хорнър Дийс отново се появи на входа на сградата.
— Няма никой.
— Тогава чакай тук, докато се върнат, — извика Пи Ел и бързо се спусна по улицата. — Аз ще отида да погледна в центъра на града.
— Пи Ел!
Тясното, остро лице се обърна:
— Не се страхувай, старче. Ще се върна.
Може би, помисли си той.
Втурна се в мрака, като остави стария Следотърсач напразно да вика след него. Стига с този Хорнър Дийс, помисли си той с известна горчивина. Все още го глождеше факта, че бе спасил досадния Следотърсач от Гризача, че бе действал инстинктивно, а не както диктуваше здравият смисъл, че бе рискувал собствения си живот, за да спаси един човек, когото и без това смяташе да убие.
От друга страна, плановете му спрямо Дийс и останалите глупаци, които бяха дошли с Куикнинг, започваха да се променят. Дори и в момента тези планове продължаваха да се наместват. Всичко винаги му се бе струвало по-ясно, когато се движи. Добре беше да изчака хода на събитията, но обстоятелствата и нуждите се променяха, а събитията не винаги се оказваха такива, каквито ги бе очаквал. Пи Ел си спомни някогашното си убеждение, че е необходимо да убие своите спътници. Куикнинг, разбира се, трябваше да умре. Вече бе обещал на Ример Дал да я убие. И още по-важно, беше обещал пред себе си. Съдбата на Куикнинг не можеше да се промени. Но защо ще си отваря работа да убива другите? Ако не се опитаха да му попречат в плановете по отношение на момичето, защо да си хаби усилията? Ако успееше някак си да се добере до Черния камък на Елфите, те едва ли ще могат да му причинят каквото и да било. Но дори и да се наложеше да се откаже от плана си — както изглеждаше — старият Следотърсач, едноръкият, Планинецът и певецът не представляваха заплаха за него. Дори и да се изплъзнат от Елдуист, и да тръгнат по следите му, нямаше от какво да се страхува. Как щяха да го открият? И какво можеха да му направят?