Друидите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Друидите на Шанара». Краткое содержание книги:
Не, нямаше причина да ги убива. Макар че мога да го направя, допълни той мислите си, ако ми се отвори удобен случай.
Трусовете продължаваха, протяжни и дълбоки, сякаш земята протестираше срещу нашествието на чудовищния червей. Пи Ел тичаше насам-натам из празните улици, покрити с развалини, и покрай изподупчените и напукани сгради. Острите му очи се плъзваха покрай сенките, за да види дали няма да се появят спътниците му отнякъде или може би дори следа от Каменния крал. Не се беше отказал напълно от Черния камък на Елфите. Още има някаква възможност, казваше си той. Всичко се наместваше като във водовъртеж. Той просто предусещаше събитията…
От мъглата пред него се появи Куикнинг. Сребристата й коса се развяваше, докато бягаше, тялото й, тънко като тръстика, приличаше на неуловима сянка. Пи Ел отида да я посрещне и я хвана през кръста, преди тя да разбере какво става. Тя ахна от изненада, вцепени се, след което се притисна до него.
— Пи Ел, — едва изрече момичето.
Нещо в начина, по който промълви името му, го стъписа. Той усети страх, примесен с облекчение, някаква странна смесица между тревога и успокоение. Инстинктивно я хвана по-силно, но тя не се опита да се отскубне.
— Къде са другите? — попита я той.
— Идват след мене. Избягаха от Ул Белк и Паст Гринт — черните й очи се съсредоточиха върху него. — Време е да си вървим от Елдуист, Пи Ел. Намерихме Каменния крал и му отнехме Черния камък на Елфите — Морган, Уокър Бо и аз.
Пи Ел положи усилие да запази спокойствие.
— Значи, наистина сме приключили работата си тук? — той погледна в мрака зад нея. — И у кого сега е Камъкът на Елфите?
— В Уокър Бо — отвърна тя.
Пи Ел изскърца със зъби. Значи трябваше да убие Уокър Бо. Колко по-лесно щеше да бъде, ако Камъкът беше в момичето. Би могъл да я убие сега, да го вземе от нея и да изчезне, преди някой да разбере какво е станало. Едноръкият се изпречваше на пътя му навсякъде, едно тъмно присъствие, което никога не можеше да избегне. Какво ли щеше да му струва, да се отърве от него?
Знаеше, разбира се, какво. Отново усети, че плановете му се променят.
— Куикнинг! — чу се един глас.
Беше Планинецът. Пи Ел се поколеба, докато реши какво да прави. Той сложи ръка на устата на Куикнинг и я издърпа в сянката. За негова изненада момичето не оказа съпротива. Тя бе лека и покорна, почти безплътна в ръцете му. За първи път я вземаше в ръце, откак я бе отнесъл от Меадските Градини. Чувствата, които будеше в него, бяха влудяващо нежни и приятни и той с усилие успя да ги преодолее. Това по-късно, помисли си, когато ще си послужи със Стиела…
Морган Лех се показа, като оглеждаше цялата улица и непрестанно викаше момичето. Пи Ел държеше Куикнинг и гледаше как Планинецът отмина. Само след миг вече го нямаше.
Пи Ел пусна устата на момичето и тя се обърна да го погледне. В очите й не се четеше нито изненада, нито страх, а само смирение.
— Нашето време дойде, Пи Ел — промълви тя.
Сянка на съмнение наруши неговата самоувереност. Тя го гледаше по такъв странен начин, сякаш той бе напълно прозрачен за нея, сякаш знаеше всичко за него. Но ако знаеше всичко, едва ли щеше да стои тук така спокойна. Щеше да се опита да бяга, да извика Планинеца или да направи нещо, за да се спаси.
Трусовете долу под града се засилиха, после бавно стихнаха, като предупреждение, че над тях се е надвесила бавна, неизбежна лавина и ще ги погълне.
— Нашето време за какво? — едва успя да попита той, като не можеше да откъсне поглед от нея.
Тя не отвърна. Само погледна зад него, като търсеше нещо с очи. Той също погледна нататък и видя тъмната фигура на Уокър Бо, която се показа иззад облака прах на сивата светлина.
За разлика от Планинеца, Мрачния чичо ги беше видял.
Пи Ел тръгна с момичето пред себе си и извади Стиела от скритото му място. Острието проблесна с магическата си светлина. Едноръкият видимо забави ход, но приближи.