Друидите на Шанара

В този момент Морган се реши на една отчаяна постъпка, крайна, дори безнадеждна. Скочи на крака, с очи приковани в Куикнинг и в чудовището, което се опитваше да я унищожи, и се впусна в атака. Тръгна без да се замисля, без да разсъждава, воден от необходимостта и въоръжен с решимост, за каквато дори не бе и подозирал. Той се затича сред облаци прах и камъни, прескачайки дупките и процепите в пода. Носеше се, сякаш духан от силния, есенен вятър в родината му. Спусна ръка на кръста си и извади от там счупения, останал от дедите му Меч на Лех.

Макар че той не съзнаваше това, Мечът беше огрян от бялата светлина на магията.

Морган нададе бойния вик на своята родна земя:

— Лех! Лех!

Достигна до Каменния крал тъкмо в момента, когато онзи усети неговото присъствие, и обърна студените си празни очи към него. Морган скочи върху огромния му свит крак, наведе се напред, вкопчи се в ръката, която държеше Черния камък на Елфите, и заби счупеното острие на Меча на Лех дълбоко в каменна плът.

Този път Ул Белк нададе стон не от изненада или гняв, а от ужасна болка. Бял огън избухна от счупеното острие, забито в тялото на Каменния крал, пламъците проникваха в него и го изгаряха. Морган прониза Ул Белк още веднъж, и още веднъж. Каменните ръце се разтрепераха и запревиваха. Пронизаното чудовище цялото се тресеше.

Черният камък на Елфите падна изпод пръстите му.

На мига Морган измъкна Меча си и запълзя долу, опитвайки се да вземе Камъка. Но Каменният крал с ранената си ръка му препречи пътя и започна да го удря като с чук. Морган отчаяно се опитваше да избегне ударите, но накрая бе повален с безпомощно висящи във въздуха ръце и крака. С голямо усилие успя да задържи оръжието си. Хвърли бегъл поглед на Куикнинг и я видя невероятно ясно. Лицето й светеше, макар че магическият й огън беше угаснал. Забеляза как Уокър Бо се появи до нея иззад сенките. Той удари по пода с такава сила, че дъхът му спря и ставите му направо отхвръкнаха. Струваше му се, че е целият счупен. Въпреки това се опита да стъпи на краката си, замаян и безсилен, но решен да продължи битката.

Но нямаше повече какво да прави. В този момент битката бе спечелена. Уокър Бо бе успял да вземе падналия Камък на Елфите. Той бе пленил Каменния крал, държейки заплашително талисмана на Друидите в издигнатата си ръка. Куикнинг стоеше до него, върнала предишния си облик. Магията я беше напуснала. Когато съзнанието му се проясни и равновесието му се върна, Морган си я представи отново цялата в пламъци. Все още бе поразен от постъпката й. Въпреки клетвата, тя бе използвала магията си, беше се открила пред Ул Белк и бе рискувала всичко, за да им даде шанс да оцелеят.