Друидите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Друидите на Шанара». Краткое содержание книги:
— Ул Белк — промълви Куикнинг името му като молитва.
— Как можеш да направиш онова, което се иска от тебе, когато познаваш живота?
Морган не разбираше какво говори Каменният крал. Той погледна към Куикнинг и остана поразен. На лицето й бе изписано чувство за вина, то отразяваше онези скрити тайни, за които той винаги бе подозирал, но все не вярваше, че ги има.
Гласът на Каменния крал тихо съскаше.
— Откажи се от мен, дете; върни се отново в света и направи каквото трябва, за да помогнеш на всички ни; твоята победа изглежда безсмислена и горчива, когато цената й е толкова висока.
Уокър Бо също гледаше недоумяващо, с присвити устни и смръщени вежди. Изглежда, той също не разбираше какво говори Ул Белк. Морган искаше да попита Куикнинг какво става, но се разколеба, неуверен в себе си.
Тогава Ул Белк вдигна глава и камъкът силно изпука.
— Чуй…
Земята се разтърси и дълбоко изпод нея се чу глух тътен, който започваше да приближава. Морган Лех бе чувал този тътен и преди.
— Той идва.
Това беше Паст Гринт.
Уокър размаха ръце, като викаше на Морган и Куикнинг да го последват. Той изкрещя на Каменния крал:
— Пусни ни, Ул Белк, ако искаш да спасиш себе си. Пусни ни веднага!
Уокър вдигна ръка и размаха юмрук, в който държеше Черния камък на Елфите. Ул Белк почти не го забеляза. Лицето му бе станало по-смачкано и съсипано от всякога, една пародия на човешки черти, лице на чудовище по-грозно от което не можеше и да си представи човек. Гласът на гиганта просъска като змия посред рева от приближаването на Паст Гринт.
— Бягайте, глупаци…
В този глас нямаше гняв — а само чувство за безсилие и празнота. А и нещо друго, помисли си Морган удивен. В него се чувстваше някакъв малък проблясък надежда, нещо, което Планинецът не можеше да разбере. Той сякаш съзираше възможност, въпреки всичко.
Една част от купола се разби точно зад тях. Каменните блокове се сринаха и сивата дневна светлина проникна вътре.
— Бягайте!
Морган Лех на мига се спусна към отвора, без да обръща внимание на демоните, които го преследваха. По-скоро почувства, отколкото видя, как Каменният крал го наблюдаваше. Куикнинг и Уокър се спуснаха след него. Те се втурнаха и излязоха през отверстието, опитвайки се да избягат от гнева на Паст Гринт, който препускаше в мрака.
XXX
Паст Гринт сякаш бе полудял.
Тримата бяха виждали два пъти приближаването на чудовището. Веднъж, когато то се бе показало, докато гледаха към града, и втори път, когато бе призовано от Ул Белк. Откак бяха в Елдуист и ден не бе минавал, да не чуят как създанието прекосява тунелите под тях, събуждайки се след залез слънце, за да обикаля в тъмното. Всеки път приближаването му бе съпроводено от все същия неизменно дълбок, глух тътен на земята. Всеки път градът се бе разтърсвал в отговор на него.
Но никога не се бе случвало това, което сега.
Целият град Елдуист сякаш се отърсваше от някакъв лош сън. Кулите и заострените върхове се олюляха и разтресоха като ронеха каменни блокове и облаци задушлив прах. Улиците едва ли не бяха задръстени, камъкът се пропукваше, капандурите се отваряха, пантите падаха, цели стълбища, които отвеждаха надолу, бяха смазани и изчезваха, парапетите на сградите рухваха. Обвит в пелена от мъгла и облаци, Елдуист проблясваше като изчезващ мираж.
Втурнал се да бяга от купола на Каменния крал, Уокър Бо едва успя да влезе в най-близката уличка, когато разтърсването на земята го накара да падне на колене. Започна да пълзи напред, свил ръка до гърдите си, за да не изпусне Черния камък на Елфите. Продължи да пълзи, докато се блъсна в една стена пред него и остана без дъх. В миг почти загуби съзнание, ярки кръгове затанцуваха пред очите му. Когато погледът му се проясни, той видя Куикнинг и Морган, които също се бяха проснали на улицата зад него.
Изправи се с усилие и тръгна отново като им викна да го последват. Докато ги гледаше как се опитват да се изправят на крака, мислите му лудо препускаха. Той бе заплашил Ул Белк с Черния камък на, Елфите, беше му казал, че ще насочи магията му срещу града, ако той не ги пусне. Това беше безсмислена заплаха. Не можеше да използва Камъка на Елфите по този начин, без да разруши самия себе си. Всички имаха късмет, че Ул Белк не разбираше обратния ефект на магията. Въпреки това, още не бяха напълно свободни. Какво можеха да направят, ако Паст Гринт се спусне подире им, а за това имаше достатъчно основания. Магията на Черния камък на Елфите бе създавала връзка между бащата и сина, между духовния повелител и чудовището и ето че Уокър Бо я бе нарушил. Паст Гринт вече беше почувствал нарушаването на тази връзка и се бе събудил. Щом открие, че Камъкът на Елфите го няма, че Каменния крал вече не го притежава, какво можеше да спре звяра да не ги преследва?