Друидите на Шанара

Брилянтна бяла светлина озари купола. Тя бе толкова ослепителна, че за миг дори Морган трябваше да прикрие очи. Сякаш слънцето бе просветнало през облаците, през сивата омара, през самия камък, за да огрее заключения тук въздух. Морган видя, как единствената ръка на Уокър Бо се издигна, измъкна се изпод тъмната му дреха и магията озари пръстите му. Ул Белк извика от удивление. Огромното му тяло се разтресе, издигна ръце, за да скрие очите си като едва успя да повдигне каменното си туловище.

В този момент Уокър Бо скочи напред като сянка срещу светлината и нападна Каменния крал, докато онзи още се чудеше на болезнената светлина. Оцелялата му ръка отново се повдигна и замахна напред. Една цяла торбичка от взривния черен прах на Коглин полетя към Ул Белк и избухна като се удари в Каменния крал. От тялото му се разбиха и посипаха множество парчета. Огън обхвана ръката му, която стискаше в юмрук Черния камък на Елфите.

Но той продължаваше да държи здраво талисмана.

И внезапно Морган Лех откри, че не може да се помръдне. Беше прикован на мястото си. Точно както се беше случило при Джут, когато Смокът бе изкачил височината под прикритието на мрака и бунтовниците от Движението се спуснаха да посрещат атаката му.

Тогава той също се усети парализиран. Връхлетяха го всички страхове и съмнения. Всичките предчувствия и ужаси. Вкопчиха се в него с витите си нокти и го обвиха сякаш във вериги. Какво можеше да направи? Как да си помогне? Магията му бе изчезнала. Мечът бе счупен. Наблюдаваше безпомощно как Ул Белк започна да се обръща. Как посрещна предизвикателството на Уокър Бо и започна да черпи от магията му. Мрачния чичо възобнови атаката си. Този път атаката не бе изненадваща и Каменният крал само примигна. Яркото слънце, което Уокър бе запалил, започваше да изтлява, и сивотата на естествената светлина под купола се връщаше.

Думите на Уокър Бо отекнаха в ушите на Морган.

Побързай, Планинецо, бъди бърз!

Морган преодоля своето вцепенение и извади камата от калъфката на гърба си. Но пръстите му нямаха сили да я задържат. Ръцете не му се подчиняваха. Камата се изплъзна и тупна на пода на арената с глух удар.

Каменния крал само съскайки си пое дъх и вдигна огромната си ръка, за да премаже Уокър Бо. Мрачния чичо бе дошъл твърде близо. Нямаше шанс да се спаси. И изведнъж той изчезна и се превърна първо в два образа, после в четири и после в безчет — любимият трик на Джаир Омсфорд отпреди три века. Каменният крал посегна към образите и те изчезнаха при докосването му. Истинският Уокър Бо скочи към чудовището, хвърли отново огън към лицето му и безмълвно се изплъзна.

Каменният крал изрева от ярост, заби нокти в лицето си и се отърси като животно, което иска да прогони мухите от себе си. Цялата арена се разтърси в отговор. Подът се пропука, пейките се продъниха и изскърцаха, и облаци прах и отломъци се посипаха от тавана. Морган загуби почва под краката си и падна. По него се посипаха камъни и го смазаха от болка.

Болката го извади от парализата му.

Каменният крал издигна юмрук и пръстите на ръката му започнаха да се разтварят. Не-светлината на Камъка на Елфите си проправи път и погълна остатъка от и без това отслабващата магия на Уокър Бо. Мрачния чичо хвърли още една огнена струя, за да забави въздействието на магията, но не-светлината я погълна в облак от мрак. Уокър започна да отстъпва назад към сенките, преследван от не-светлината, подгонен от падащите камъни и пропукващия се под.