Друидите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Друидите на Шанара». Краткое содержание книги:
Почувства как първите капки поръсиха горещото му лице.
Спусна се вляво от едно кръстовище, за да се отклони от посоката, в която Морган Лех бе поел и която евентуално щеше да последва Уокър Бо. Нямаше защо да им дава шансове да го открият. Той смяташе бързо да напусне града, да мине през провлака, да изкачи зъберите, и после да поеме из планините. Когато се отдалечи до някое уединено място, ще използва подходящ момент, за да я убие. Той целият се превърна в очакване. Куикнинг, дъщерята на Краля на Сребърната река, най-удивителното магическо същество щеше да бъде негова завинаги.
И все пак известно съмнение го глождеше. Защо ли се чувстваше толкова неспокоен? Търсеше отговора и си спомняше, какво бе казала тя за нуждата от магията на тримата — на Планинеца, на Уокър Бо и на самия него. И тримата са необходими, бе заявил Краля на Сребърната река. И затова тя ги бе избрала. Убедила ги бе да дойдат. И ги бе държала заедно, въпреки гнева и недоверието им. Но нали Уокър Бо и Планинецът бяха открили къде се крие Ул Белк и му бяха отнели Черния камък на Елфите, а той нищо не бе направил — само дето унищожи Гризача. Но нима за това е била необходима магията му? Какъв е бил смисълът да идва? Някак си не изглеждаше достатъчно. Трябваше да има и още нещо.
Пи Ел вървеше сред мъглата на Елдуисткото утро и здраво държеше момичето, като си мислеше, че цялото това пътува е загадка с твърде много неизвестни. Те бяха дошли да търсят Каменния крал — въпреки това, другите, а не Пи Ел, го бяха намерили. Бяха дошли да върнат Черния камък на Елфите — и все пак другите, а не Пи Ел, бяха направили това. Магията на Стиела беше най-страшната магия, която някой от тях притежаваше — и все пак за какво бе послужила тя?
В него се промъкваше някакво неспокойствие като крадец и хвърляше сянка на доброто му настроение от това, че се беше сдобил едновременно с Куикнинг и с Камъка.
Нещо не беше наред, а той не знаеше какво е то. Трябваше да владее положението, но не успяваше.
Пътят им вървеше на юг, като минаваше покрай сградите, и те вървяха в мъгла, като две сенки, бягащи от светлината. Пи Ел започваше да се уморява и забави ход. Взря се през тънката завеса на дъжда и неуверено примигна с очи. Нима така смяташе да се получи всичко? Струваше му се, че не. Погледна наляво, после надясно. Дали това не беше улицата, която трябваше да избягва. Почувства се объркан, усети очите на Куикнинг, но не намери сили да срещне погледа й.
Поведе ги към друга странична уличка и те пресякоха широк площад, сред който се намираше кръгло езеро, заобиколено с пейки. Някои бяха изпочупени. Той се насочи към един проход, подобен на арка, между сградите, с намерение да мине на отсрещната улица, която водеше направо към провлака, и тогава чу, че някой извика името му. Обърна се, издърпа момичето и приближи острието на Стиела до гърлото й.
Морган Лех стоеше на площада отсреща. Слабият му силует имаше заплашителен вид. Пи Ел се втренчи от изненада. Как бе успял Планинецът да го намери? Сигурно, случайно, реши той. Омерзението му бе примесено с гняв. Ако се случеше някакво нещастие след тази среща, вината не беше негова.
Планинецът изглежда не знаеше, какво се бе случило.
— Какво правиш, Пи Ел? — провикна се той отвъд купчината пръти.
— Правя, каквото искам! — отвърна Пи Ел, но в гласа му прозвуча умора, която го изненада. — Махай се, Планинецо! Нямам желание да те убивам. Намерих онова, което търсех. Едноръкият ти приятел ми даде Камъка на Елфите и той е тук, в тази кесия в пояса ми. Имам намерение да го задържа. Ако искаш да пусна момичето, стой настрана!
Но Морган Лех не се и помръдна. Измъчен и изнемощял, още почти момче, той изглеждаше объркан и нерешителен, но въпреки това не отстъпваше.
— Пусни я, Пи Ел, не й причинявай нищо лошо.
Молбата му беше напразна, но Пи Ел успя уморено да кимне с глава.
— Върни се, Планинецо. Куикнинг ще дойде с мен.
Морган Лех се поколеба за миг, после тръгна напред. За първи път, откакто я беше хванал, Пи Ел усети, че в Куикнинг се надига напрежение. Тревожи се за Планинеца, разбра той. Нейната загриженост го разяри. Той я дръпна назад и насочи Стиела към гърлото й, като извика на другия да спре.
И в този момент внезапно се появи и Уокър Бо, сякаш излезе направо от мъглата, и застана до Морган Лех. Той бавно пристъпи напред, хвана ръката на Планинеца и го дръпна. Планинецът се съпротивляваше, но дори и с една ръка, другият бе по-силен.