Молитвената песен

А сега тази отговорност беше прехвърлена върху нея.

Следобедът мина, настъпи вечер. Малката група излезе от пущинаците и се озова в долината Хартстоун. Брин престана да си блъска мозъка върху думите на Гримпонд. Замисли се какво да каже на спътниците си и как да използва малкото неща, които беше научила. Нейната роля в цялата тази работа беше строго определена, но не беше така с останалите, дори и с Роун. Може би ако споделеше с Принца на Лий всичко, което й беше казало видението, тя щеше да успее да го убеди да я остави да отиде в Мейлморд сама. Ако беше предопределено да намери смъртта си там, тя вероятно щеше да може да предотврати неговата смърт.

Час по-късно те стояха пред огъня на камината в малката колиба, изтегнати в удобни столове — Брин, старецът, момичето и Роун. Нощта се беше спуснала, студена и спокойна, и пламъците танцуваха по лицата им и ги сгряваха. Уиспър дремеше върху рогозката си, проснат пред камината. Почти през целия им път до Гримпонд и обратно котаракът беше останал невидим. Появи се едва при завръщането им в долината и бързо се изтегна на любимото си място.

— Гримпонд ми се яви с моя образ — започна тихо Брин. — Яви ми се със собственото ми лице и ме изтормози с това, което каза за мен.

— Видението обича да прави такива номера — отбеляза съчувствено Кимбър Бо. — Не трябва да му се връзваш.

— Само лъжи и измислици! То е злобно и порочно — прошепна Коглайн и наведе напред хилавото си тяло. — Закрепостено е в езерото още преди изчезването на стария свят. Разказва гатанки, които нито един мъж не може да разгадае — камо ли една жена.

— Дядо — сряза го тихо Кимбър Бо.

— Какво е искало да ти каже Гримпонд? — мъчеше се да разбере Роун.

— Това, което ви казах — отвърна Брин, — че Мечът на Лий е в ръцете на гномите паяци, извлечен от водите на Чард Раш и че отиването до Мейлморд няма да бъде забелязано от Призраците Морди, ако се мине през каналите на Греймарк.

— А дали не те е излъгало? — упорстваше Принцът на Лий.

Брин поклати бавно глава и си спомни зловещия начин, по който беше използвала магията на песента на желанията. — Не, за това не.

Коглайн се изсмя подигравателно.

— Всичко останало обаче е било лъжи, кълна се.

Брин се извърна към него.

— Гримпонд каза, че смъртта ще ме застигне в Мейлморд, че няма да успея да я избегна.

Всички мълчаха потресени.

— Пак лъжи, както каза старецът — измърмори накрая Роун.

— Гримпонд каза, че там смъртта дебне и теб. Каза, че ние двамата носим семената на тази смърт в магията, която ще използваме — твоята в Мечът на Лий, моята в песента на желанията.

— И ти вярваш на всички тези глупости? — погледна я учудено планинецът. — Аз пък не вярвам. Мога да се грижа и за двама ни.