Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Не че му се празнуваше. Алтея явно бе използвала някаква магическа хватка, за да му попречи да изпита докрай удоволствието, което бе очаквал с такова нетърпение — удоволствието, което заслужава след такова дълго и изнурително пътуване. Оба въздъхна при мисълта колко ужасни могат да бъдат чародейките. Но сега поне Алтея ще му осигури нужното, за да се прибере в дома на дедите си.
Когато стигне до Народния дворец, ще е без пукнат грош. Поне докато намери Кловис. Оба знаеше, че не бива да залага много на това. Сега, когато разполагаше с богатството му, мошеникът може да е решил да попътува, да прахоса спечеленото по нечестен път имане. Най-вероятно подлият крадец отдавна е напуснал Двореца.
Оба нямаше пукнат грош. Как ще оцелее? Вече не може да се върне към оня бедняшки живот, който бе водил преди, не може да живее по начина, по който бяха живели с майка му. Не и сега, не и след като вече знае, че е от рода Рал, че в жилите му тече благородническа кръв.
Не може да се върне към предишния си живот. Не може.
Разтърсван от яд, се плъзна обратно по скалния гребен. Денят преваляше. Нямаше време за губене.
Оба не докосна трупа.
Не че му се повдигаше от мъртвото тяло. Напротив, смъртта го очароваше. Беше прекарал доста време сред трупове. Но нещо в тази жена го отблъскваше. Дори и мъртва, сякаш го наблюдаваше как претърсва къщата и, как трупа дрехи и провизии на купчина в средата на стаята.
Имаше нещо нечестиво, греховно в проснатата насред пода жена. Дори мухите не кацаха върху нея. И Латея умееше да създава проблеми, но сестра и беше съвсем различна. Беше направила някаква магия, с помощта, на която бе избегнала необходимостта да отговаря на въпросите на Оба.
Той изпухтя при мисълта колко грижи може да ти създаде една чародейка. Поне ще му осигури нужното, за да се завърне в дома на дедите си. В тази жена имаше нещо нечестиво. Сякаш успя да проникне дълбоко в душата на Оба. Латея никога не му бе вдъхвала подобно усещане. Вярно, преди си мислеше, че и тя прониква дълбоко в него, но явно се е лъгал. Не в истинския смисъл на думата. С Алтея беше съвсем различно.
Алтея виждаше гласа вътре в него. Оба не се чувстваше в безопасност покрай нея, макар да бе мъртва. Знаеше, че е непобедим, така че отдаде всичко на развинтената си фантазия, но все пак нямаше да е излишно да бъде нащрек.
В спалнята намери топли вълнени ризи. Не бяха неговия размер, но като ги сцепи тук-там, успя да ги надене. Остана доволен и продължи да търси връхни дрехи, да трупа на купчината одеяла и ризи.
Беше разочарован, че мъжът и още не се е довлякъл. Надяваше се присъствието му да го поразсее, не му се стоеше сам с мъртвата вещица. Имаше нужда да убие някой, за да поуспокои нервите си. Може би някоя бърборана. Някоя повлекана с бръчки около очите като майка му. Някой трябва да плати за мъките му. Не е честно. Никак не е честно.
Навън падна мрак. Оба запали газеника на масата, за да може да продължи претърсването. Извади късмет. В едно долно чекмедже откри мях. Край него се валяха всякакви парцалчета, изпочупени съдове и прибори, захабени чаши, восък и фитил. Най-навътре намери парче платно. Пробва го на здравина и прецени, че ще свърши работа — щеше да си направи от него импровизирана мешка. Можеше да използва дрехите, които бе намерил, за да усуче ремъци за през рамо. На една ниска лавица на стената откри купа с игли и шивашки принадлежности.
Направи му впечатление, че по-използваемите неща бяха сложени на ниските рафтове, явно за да може сакатата чародейка със злите очи да ги достига. Чародейка, лишена от магията си. Едва ли. Завижда му, защото гласът е избрал него, а не нея. Сигурно е крояла нещо.
Оба знаеше, че ще отнеме време да си ушие мешка и да прибере вътре всичко необходимо. Бе наясно, че не може да пътува нощем. Изключено е да премине през блатото по — тъмно. Може да е непобедим, но не е тъп.
Нагласи газеника на работния плот в задната стая и се зае с ушиването на мешката си. Алтея го гледаше от пода на съседното помещение. Нямаше смисъл да закрива главата и с одеяло — нали е чародейка. Щом може да го наблюдава чак от света на мъртвите, някакво си одеяло едва ли ще приклопи мъртвите и очи. Наложи се да се примири с компанията и.
Щом приключи с шиенето и остана доволен от произведението си, остави мешката на пейката и започна да я пълни с храна и дрехи. Освен наденица и сирене имаше запаси от сушени плодове и пастърма. Освен това сухари, които бяха удобни за из път. Не му се носеха съдове или храна, дето има нужда от приготвяне, понеже знаеше, че из полетата Азрит няма как да си напалиш огън. Трябваше да пътува бързо и с възможно най-малко багаж. Надяваше се да не му отнеме повече от два-три дни до Двореца.