Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Какво ще прави оттам насетне, как ще оцелее в Двореца без пари, нямаше представа. Мина му през главата да открадне, но веднага отхвърли тази идея — Оба не е крадец и не може да пада до нивото на някакви си джебчии и престъпни типове. Не знаеше как точно ще се оправи там. Засега целта му беше да стигне в Двореца.
Когато приключи със събирането на багажа, едва държеше очите си отворени и се прозяваше непрекъснато. Работата и жегата, лъхаща от отвратителното блато, го караха да се поти. Тук бе ужасно дори нощем. Умът му не го побираше как тази всезнаеща вещица е издържала да живее на такова място. Нищо чудно, че мъжът и е заминал за Двореца. Горкият човечец сигурно се налива с бира и се оплаква на другарите си, че трябва да се връща при блатната си жена.
Не му се понрави идеята да прекара нощта под един покрив с чародейката, но си каза, че все пак е мъртва. Въпреки това и нямаше пълно доверие. Ами ако му е скроила номер. Прозя се пак и изтри потта от челото си.
На пода в спалнята имаше два добре натъпкани сламеника, приближени един до друг. Единият бе прилежно оправен, другият — само застлан. Ако се съди по разтребената и подредена работна маса, оправеният сламеник най-вероятно бе на мъжа на Алтея. След като тя така и така беше мъртва и лежеше на пода в другата стая, Оба реши, че няма да е зле да се наспи като човек на приятния мекичък сламеник.
Мъжът и едва ли ще рискува да пътува по тъмно, така че Оба не се притесняваше от внезапното му прибиране. Все пак реши, че няма да е излишно да запречи вратата със стол, преди да си легне. След като се погрижи за сигурността си, се прозя, готов за лягане. Пътьом срита Алтея.
Заспа моментално, но сънят му беше неспокоен. Тормозеха го кошмари. В къщата край блатото беше горещо. Понеже навсякъде другаде бе зима, Оба не беше свикнал с такава душна жега. Навън непрестанно жужаха насекоми, чуваха се подвикванията на нощни животни и птици. Оба се мяташе в леглото, опитваше се да се измъкне от проницателния поглед и зловещата усмивка на чародейката. Те го следваха неотлъчно, както и да се въртеше. Не му позволяваха да заспи дълбоко.
Събуди се малко преди зазоряване. Беше в леглото на Алтея.
Скочи рязко и панически започна да маха с ръце, за да се освободи от чаршафите и да се махне от прокълнатото легло. Обърна се на крака и ръце. От тежестта на тялото му едната му ръка пропадна в сламеника. Обезумял от ужас, Оба отметна завивката и обърна сламеника, за да види какъв мръсен номер му е погодила вещицата. Явно е очаквала да се върне при нея. И е намислила нещо.
Точно под сламеника на Алтея Оба забеляза разхлабена дъска. Нищо повече. Свъси подозрително чело. Натисна от едната и страна и тя се повдигна.
Продължи да натиска с пръст, докато другият край се изправи перпендикулярно на пода. В открилата се дупка имаше дървена кутия. Оба я взе и се опита да я отвори, но беше заключена. Не се виждаше ключалка, нито капак, но явно нещо я държеше затворена — вероятно някаква магия. Беше тежка. Разклати я, отвътре се чу шумолене. Сигурно е някакво отбранително средство срещу змии и други нощни нападатели.
Оба стисна кутията в месестата си ръка и се отправи към работния плот. Настани се удобно и се наведе над откритието си. Взе длето и чук. Чародейката все така лежеше в другата стая и го наблюдаваше.
— Какво има в кутията? — провикна се той към нея.
Тя, разбира се, не му отговори. Нямаше намерение да му помага. Ако искаше да му бъде от полза, да му бе отговорила на всичките въпроси, вместо да му ляга мъртва на пода. Само като си помисли какво преживя предния ден, тръпки го побиха. Изобщо не му се искаше да мисли за вчерашния ден и срещата си с вещицата.
Продължи да се бори с кутията. Вкара длетото във всички възможни процепи, но не постигна никакъв успех. Замахна с чука, но успя да счупи единствено дръжката му. Въздъхна, каза си, че вероятно наистина е оръжие за самозащита.
Стана, за да си събере нещата и да види дали е взел всичко необходимо. Писна му вече от подлите и номера. Изпита желание час по-скоро да се махне от тук.
Изведнъж му хрумна нещо и той застина на място. Ако в тежката кутия има оръжие, Алтея би я държала на достъпно място, някъде край себе си. В кутията сигурно имаше нещо ценно, иначе не би я пъхнала под леглото си. Усети го със сърцето си.
Решен да я отвори, седна на работния плот и избра по-фино длето и друг чук. Успя да вкара инструмента в една цепнатина близо до ъгъла. По носа му се търколи капка пот, Оба изпухтя от усилието, натискаше длетото с всичка сила, мъчеше се да вкара цялото острие в цепнатината, за да види дали най-сетне ще проникне вътре.