20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Разбира се, когато пожелаете,
— Променил ли се е?
— Той стана абат, нищо повече.
— Вие ме плашите. В такъв случаи званието му го кара навярно да се отказва от големи начинания.
— Напротив — отвърна Атос усмихнато, — той не е бил никога такъв мускетар, както откак стана абат. Вие ще видите в него един истински Галаор1. Искате ли да изпратя Раул за него?
——
1 Галаор — прочут герой в рицарските романи преди „Дон Кихот“. Образец на доблест. Б. пр.
— Благодаря ви, графе, по тоя час може би той не си е у дома. Но щом мислите, че можете да отговаряте за него…
— Като за себе си.
— Ще се съгласите ли да го доведете утре в десет часа на Лувърския мост?
— Аха! — каза Атос с усмивка. — Дуел ли имате?
— Да, графе, и то хубав дуел, дуел, в който и вие ще участвувате, надявам се.
— Къде ще отидем, милорде?
— У нейно величество английската кралица, която ни поръча да ви представя на нея, графе,
— Значи нейно величество ме познава?
— Аз ви познавам.
— Загадка — рече Атос. — Но няма значение, щом вие знаете разрешението й, това ми е достатъчно. Ще ми направите ли честта да вечеряте с мене, милорде?
— Благодаря ви, графе — отвърна лорд Уинтър, — посещението на тоя младеж, признавам си, ми уби апетита и навярно ще ми отнеме съня. С каква цел е дошъл в Париж? Във всеки случай не за да се срещне с мене, защото не знаеше за пътуването ми. Тоя младеж ме плаши, графе; в него виждам кърваво бъдеще.
— С какво се занимава в Англия?
— Той е един от най-горещите привърженици на Оливър Кромуел.
— Кой го е свързал с тая кауза? Баща му и майка му бяха, струва ми се, католици, нали?
— Омразата му към краля.
— Към краля?
— Да, кралят го обяви за незаконнороден, отне му имотите и му забрани да носи името Уинтър,
— А как се нарича сега?
— Мордаунт.
— Пуритан и преоблечен като монах, който пътува сам по пътищата на Франция.
— Като монах, казвате?
— Да, не знаехте ли това?
— Зная само това, което ми каза.
— В тоя костюм и случайно — да ме прости господ, ако богохулствувам, — в тоя костюм е изслушал изповедта на бетюнския палач.
— Сега разбирам всичко: той е изпратен от Кромуел.
— При кого?
— При Мазарини; и кралицата е права, че са ни изпреварили: сега всичко ми е ясно. Сбогом, графе, до
утре.
— Но нощта е тъмна — каза Атос, като забеляза, че лорд Уинтър е разтревожен повече, отколкото иска да покаже, — а вие нямате може би слуга със себе си?
— С мен е Тони, добър момък, но наивен.
— Ей, Оливен, Гримо, Блезоа, вземете мускетите и повикайте господин виконта!
Блезоа беше същият момък, пол услуга, полуселЯнин, когото видяхме в замъка Бражелон, когато дойде да съобщи, че масата е сложена, и когото Атос беше кръстил с името на областта му.
След пет минути влезе Раул.
— Виконте — каза графът, — придружете милорда до странноприемницата му и не позволявайте на никого да се приближи до него.
— О, графе, за кого ме вземате? — рече лорд Уинтър.
— За чужденец, който не познава никак Париж и на когото виконтът ще покаже пътя.
Лорд Уинтър му стисна ръката.
— Гримо — каза Атос, — застани начело на групата и се пази от монаха.
Гримо потрепера, след това направи знак с глава и зачака тръгването, като поглеждаше с мълчаливо красноречие приклада на мускетона си.
— До утре, графе — каза лорд Уинтър.
— До утре, милорде.
Малката група тръгна към улица Сен Луи. Оливен трепереше като Созий1 при всеки отблясък на подозрителна светлина. Блезоа беше много спокоен, защото не знаеше, че се излагат на опасност. Той гледаше надясно и наляво, но не можеше да каже нито дума, защото не знаеше френски.
Лорд Уинтър и Раул вървяха един до друг и приказваха.
Гримо, който съгласно заповедта на Атос вървеше начело с факел в едната ръка и с мускетон в другата, се спря пред странноприемницата на лорд Уинтър и когато отвориха, мълчаливо се поклони на лорда.
——
1 Созий — страхлив роб в популярната през XVI и XVII в. комедия „Амфитрион“ от римския писател Пнавт. Б, пр.
Завръщането стана в същия ред: острите очи на Гримо не забелязаха нищо подозрително; освен някаква сянка, спотаила се на ъгъла на улица Генего и кея. Стори му се, че и на отиване беше забелязал тоя нощен шпионин. Той тръгна към него, но преди да го достигне, сянката се скри в една уличка, където Гримо сметна за разумно да не навлиза.
На Атос съобщиха за благополучно завършената експедиция; и тъй като беше вече десет часа вечерта, всички се разотидоха по стаите си.
На другия ден сутринта, като отвори очите си, тоя път графът видя Раул при възглавницата си. Младежът беше съвсем облечен и четеше една нова книга от Шаплен1.