Сделката на капитан Ворпатрил

— Добре — каза Амири и сгъна неохотно ножа, но не го върна на Чер.

Чер не възрази.

След това Амири извади от джоба си детски компас, простичка аналогова играчка. Вдигна го под лъча на фенерчето и се взря в трепкащата стрелка.

— Накъде ли е бил тръгнал?

— Зависи дали е загинал на идване, или на връщане — каза Тедж.

Амири въздъхна и прибра компаса.

— Трябва да начертая подробна карта, иначе току-виж пак сме пратили микоразлагащия агент в грешната посока.

Изпълзяха след него през дупката и завариха баба да ги чака намръщена до купчината пръст.

— Чер, ще се наложи да разчистиш всичко това — каза тя и посочи. — Иначе ще разнесем пръстта навсякъде. И покрий с нещо тази дупка, за бога. Как изобщо ти хрумна да…

— Но, бабо, там имаше труп!

— Бараярските гробища са пълни с трупове — каза баба без грам съпричастие. — Обичаите им са изключително нехигиенични. Кремацията е сто пъти по-добър метод.

На Сетаганда предпочитаха кремацията, разбира се.

Баба остави двете момчета да почистят и подкара Тедж назад по тунела. Амири с нищо не беше заслужил неприятната задача, но все някой трябваше да държи Чер под око.

Тедж оглеждаше тавана на прохода все по-притеснено. Не се ли снишаваше на места?

Стигнаха до първото разширение и свалиха маските и ръкавиците си.

— Какъв е проблемът с предния край на тунела? — попита Тедж.

— Микоразлагащият агент се е натъкнал на инклузия, на някаква пречка, и се е разделил на четири напълно безполезни тунела. Заложихме друга пръчка.

— Каква инклузия?

— Ами, част от отводнителна канализация, така мисля. Тръба, в която се чува плискане.

— Толкова надълбоко?

— Всъщност сега сме горе-долу на едно ниво с речното корито. Макар че въпросната отводнителна канализация едва ли е била положена от бараярците, ако се съди по високото качество. Най-вероятно е останала от времето на Деветата сатрапия.

— Бабо… може ли и нашият тунел да се срути? Като онзи, дето е затиснал бедния бараярски… бомбаджия? — Тедж се замисли за думата, която беше избрала. Звучеше ли смислено, предвид обстоятелствата? Май да. Дори онзи да беше атентатор самоубиец, застигналата го смърт пак беше ужасна. Опипа с пръсти идентификационния медальон в джоба си и се зачуди дали и Иван Ксав има такъв. И да имаше, тя не го беше виждала.

— Ами да, след време. — Баба се обърна и погледна намръщено към тунела. — Виж, кръглата тръба, ако е съвършено кръгла, представлява изключително стабилна конструкция от две дъги, които се подпират една друга. Виждала съм такива конструкции на Земята, при това изградени от обикновени камъни, които са оцелели три хилядолетия въпреки високата тектонична активност на планетата.

— Но нашият тунел не е идеално кръгъл. Прилича повече на… черво.

— Да, така е, за съжаление. Но не е нужно да оцелее хилядолетия, а само седмица-две.

„Но ако се срине и затисне някого?“ — понечи да попита Тедж, но баба й вече се качваше по паянтовата сгъваема стълба. Тедж въздъхна и тръгна внимателно след пантофите с пухкави котенца.