Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Джаннех, откъде са виолетките? — попитах. — В градината и по пасището вече не цъфтят.
— Накарах да ги донесат от високото — отговори тя. — От другата страна на Алабастровия шатър те не престават да цъфтят и ухаят. Ти спа много добре и дишането ти беше много ритмично. Кажи сега, можеш ли бистро и ясно да мислиш? Или ти коства усилие да улавяш и задържаш мислите си?
— Никакво усилие! Всичко лежи определено и ясно изразено пред моя дух. Бих могъл без ни най-малко напрежение да повторя всяка отделна дума, произнесена в Светилището.
— Това е добре, много добре! Значи болестотворните материи са останали далеч от духовното ти тяло, а от физическото ще бъдат изтръгнати.
— Следователно няма опасение за рецидив?
— Така, както стоят нещата, не. Устад е на същото мнение. Той често те навестяваше. Само преди няколко минути беше пак тук.
— Но сега сигурно спи?
— Спи? Кое наричаш сън, ефенди? Аз спя добре и когато бдя тук при теб, но колчем отвориш очи, ще виждаш и моите отворени. Та нали ме наричаш Джаннех!
Това бяха едни толкова задълбочени думи! Те казваха толкова много за тяло, дух и душа. Размислих върху тях и затворих очи. Дрехата на Шакара прошумоля. Беше станала. Дойде при мен, сложи ръка на челото ми и каза:
— Чувствам, че брат ми мисли. Той иска да вникне в същината на моите думи. Но това не е възможно, защото той трябва да изкачи още много стъпала, докато стигне дотам, където ще може да ме разбере. А знай, напразните усилия причиняват болка на душата. Ето защо ме притегни оттам към себе си. Моля те, не размишлявай повече върху тези неща! Нали веднага щом всичко тук свърши, ще тръгнем нагоре към нашата Марах Дуримех. Това са стъпалата, които имаш да изкачиш. Когато се озовем горе, ще проумееш нея, мен и сетне навярно и самия себе си. Сега спи… заспивай! Джаннех го иска, значи ще го сториш!
Разбирах всяка нейна дума, следователно бях напълно буден. Чувствах как от ръката й се излива върху челото ми едно сладостно умиротворение, един блажен покой и се разпростира оттам по цялото ми същество. А щом човек има толкова ясни, рязко изразени възприятия, то не може да е заспал! И все пак, и все пак… защото, когато посегнах към челото, за да уловя ръката й и й благодаря, тя каза:
— Ефенди, докоснах те, за да те събудя. Пристигат гости, които сигурно ще ти е драго да видиш.
Отваряйки отново очи, я видях да стои пред мен в ярка слънчева светлина. Беше кажи-речи обяд!
— Ти се учудваш? — попита дяволито усмихната. — Навярно честичко ще се учудваш, докато разбереш коя е Джаннех и кои са способностите й! Ага Сибил пристигна със семейството си и вече започна да си издига шатрата. А преди няколко минути един пратеник от граничния дуар осведоми, че твоите багдадски приятели са пренощували там и по пладне ще бъдат тук. Ако искаш да ги видиш, можеш да станеш, но само за час и без да слизаш долу или да каниш тях горе.
— Знае ли ага Сибил времето на пристигането им?
— Не. Не му казахме. Той ще живее в своята шатра, но днес за обяд ще бъде наш гост. Уредихме нещата така, че зет му да го изненада тук, докато обядва.
— В такъв случай наистина ще стана и ще направя като хаджи Халеф, който сигурно се е наместил до самия край на покрива, за да поздрави нашия "раншен бинбаши и сегашен миралай".
— И действително ще го стори! — отвърна тя весело. — Сигурно вече стои в готовност, защото Ханнех беше на двора, когато дойде пратеникът, и веднага го е осведомила. Устад препусна заедно с Джафар да посрещне миралая. Отгатваш ли на кой кон?
— На Сахм?
— Не, а на Асил бен Рих.
— Наистина ли, наистина? — попитах не удивен, а изключително зарадван.
— Да, той се зае с арапа още вчера, докато ти спеше. Трябва да се подготви за в случай, че бъдеш принуден да се откажеш от всяко участие в състезанието, а точно на Асил възлага надежди, които няма да ни разочароват. Сега слизам да приготвя закуска и да зарадвам Сирр с ябълки.
— Сирр! И аз не мога да сляза при него!
— Не се безпокой. Той се намира под моите специални грижи и… мисли за теб.
Усмихнах се. Тя продължи:
— Вчера беше неспокоен, понеже не те видя. Вечерта не искаше да си легне. Тогава взех одеялото ти от камилска вълна, под което толкова често си спал. Поднесох го сгънато към ноздрите му. Той изпръхтя радостно и ми близна благодарствено ръката. След това го оставих на земята, но без да го просвам. Тогава той веднага легна и сложи глава на него. Когато тази заран отидох пак нататък, лежеше все още така, но беше мушнал глава до очите под одеялото. И погледни тук!
Отиде до арабската ми антерия и извади по три ябълки от ръкав.