Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

В снабдената с решетки барака при дивизионния съд се ставаше по правилник в седем часа сутринта и тогава се оправяха леглата — търкалящи се в праха на пода сламеници. Нарове нямаше. Одеялата и сламениците, съгласно правилника, се натрупваха в едно преградено място на дългото помещение и след това всички, които свършваха работата си, сядаха на пейките покрай стената и или се пощеха (ония, които бяха дошли от фронта), или се забавляваха, като си разправяха различни случки.

Швейк и старият сапьор Водичка седяха на пейката край вратата с още няколко войника от различни части и поделения.

— Погледнете, момчета — обади се Водичка, — ей там онова маджарско копеле край прозореца как се моли, мръсникът му с мръсник, дано всичко свърши благополучно за него. Не ви ли се иска да му разчекнете мутрата от едното ухо до другото?

— Абе той е добър човек, остави го — каза Швейк, — попаднал е тук, защото не искал да иде войник. Той е против войната, член е на някаква секта и го затворили, защото не искал да убива никого. Той спазва строго божията заповед, но те ще му я подсладят. В Моравия преди войната живееше някой си Немрава. Тоя човек не искаше да сложи пушка на рамо. Като го взели войник, казал, че носенето на пушка противоречи на принципите му. Арестували го, тикнали го да гние в затвора, после пак го завели да се закълне, но той все си държал на своето, така и устоял докрай.

— Ей, че глупав човек — каза старият сапьор Водичка, — сякаш не е могъл да се закълне, а после да плюе на всичко, че и на клетвата.

— Три пъти съм се клел — каза един пехотинец — и за трети път попадам тук заради дезертьорство и ако нямах медицинско свидетелство, че преди петнадесет години в припадък на умопомрачение съм пречукал леля си, досега три пъти вече да съм разстрелян на фронта. Но така покойната ми леля винаги ми помага в беда и в края на краищата може би ще изляза здрав и читав от войната.