Пътят на кралете (том II)

Каладин стрелна рогоядеца с поглед. Просто е, беше казал той. Държиш по-далеч от себе си… пускаш…

— Добре — каза Каладин, като държеше Скалата под око. — Предполагам, че просто трябва да опитаме. Без тези пари ранените ще умрат.

— Можем да изчакаме поредното бягане с моста — предложи Тефт. — Да вържем едно въже за него и да го хвърлим долу, а следващия път да окачим кесията за него…

— Петдесет стъпки въже? Купуването на нещо подобно би привлякло доста внимание.

— Не, ганчо, не би — рече Лопен. — Имам братовчед, който работи на едно място, дето продават въже. Лесно мога да ти набавя, срещу пари де.

— Може — каза Каладин. — Но остава още да го скриеш в боклука, после да го спуснеш незабелязано в пропастта. И да го оставиш да си виси там няколко дни? Ще го видят.

Мъжете кимнаха в знак на съгласие. Скалата явно се чувстваше много неудобно. Каладин с въздишка извади лъка и няколко стрели.

— Просто ще се наложи да опитаме. Тефт, защо ти не…

— Ох, в името на призрака на Кали’ калин — промърмори Скалата. — Хайде, дай ми лъка. — Поразбута мостовите и взе оръжието. Каладин прикри усмивката си.

Скалата вдигна поглед и прецени разстоянието в чезнещата светлина. Закрепи тетивата и протегна ръка. Каладин му подаде стрела. Скалата се прицели надолу по пропастта и стреля. Стрелата се понесе бързо и затропа по стените.

Рогоядецът кимна на себе си и посочи кесията на Каладин.

— Взимаме само пет сфери. Добавим ли дори една, става прекалено тежко. Лудост е да опитваме и с пет. Празноглави равнинци.

Каладин се усмихна, отброи пет сапфирени марки — общо надниците на мостови за два месеца и половина — и ги сложи в празна кесия. Даде я на Скалата, който извади нож и взе да дълбае улейче в дървото под острието на стрелата.

Белязаният скръсти ръце и се облегна на обраслата с мъх стена.

— Това е кражба, нали разбирате.

— Да — отговори Каладин, без да сваля очи от Скалата. — И ни най-малко не се чувствам зле от това. А ти?

— Никак даже — каза Белязаният и се ухили. — Мисля, че когато някой се старае да причини смъртта ти, всички очаквания за вярност от твоя страна отиват на вятъра. Но рече ли някой да иде при Газ…

Останалите мъже изведнъж станаха нервни и не един и двама погледнаха Шен, макар че според Каладин Белязаният нямаше него предвид. Ако някой от мостовите предадеше другарите си, щеше да получи награда.

— Дали да не сложим стража? — обади се Дрей. — Знаете, да сме сигурни, че никой няма да се промъкне и да говори с Газ?

— Няма да правим нищо такова — отвърна Каладин. — Какво ще постигнем така? Да се заключим в казармата и да се подозираме взаимно, та никога нищо да не свършим? — Той поклати глава. — Не. Това е само още една опасност. Истинска опасност, но не можем да си хабим силите да се дебнем. Така че, продължаваме.

Белязаният не изглеждаше много убеден.

— Ние сме Мост Четири — твърдо заговори Каладин. — Заедно сме се изправяли срещу смъртта. Трябва да си имаме доверие. Не можете да влизате в бой, докато се чудите дали другарите ви изведнъж няма да минат на страната на противника. — Той погледна всеки един от хората си в очите. — Аз ви вярвам. На всички. Ще минем през това и ще го направим заедно.