Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Когато ме попитаха Там Горе дали искам отново да се върна на Земята при една очарователна най-обикновена двойка, бездетна, която толкова силно страдала и горещо се молела да й изпратят хубаво пухкаво и златно детенце, дълго наблюдавах Жозиан и Марсел и се умилих, защото бяха ужасно трогателни. Великодушни, достойни, меки, бели и дундести, не глупави. Затова се съгласих и казах „да“. Но това е последната ми мисия. Защото Там Горе е доста по-приятно, защото имам толкова много занимания, толкова книги за четене, филми за гледане, а на Земята, знае се, животът не е лек и безгрижен. Тук си е почти като в ада. Постоянно ти създават неприятности и спънки. Наричат го ревност, завист, злоба, подлост, сре-бролюбие, наричат го с всякакви имена, също както седемте смъртни гряха, и това те бави и те дърпа назад. Ако успееш да докараш докрай един-два замисъла, си късметлия! Да вземем Моцарт. Добре го познавам. Там Горе ми беше съсед. Спомнете си как свърши на Земята: обект на завист, на плагиатство, охулен, осмян, умря в мизерия. Като се замисля всъщност, не познавам по-очарователен и по-засмян човек от него! Олицетворение на щастието! Симфония!
Обаче...
Беше споделил с Моцарт за пътуването си, а той го беше насърчил, защо не, те са читави хора... Самият аз, ако не се налагаше да преработвам моя „Турски марш“, защото си позволих някоя и друга волност и се поддадох на леснината, драснах няколко претенциозни арпежи, с удоволствие бих слязъл да им изсвиря на пианото една мелодия, някоя малка „Соната за двама щастливи старци“ в си ма-жор. Той вярваше на Моцарт. Беше готин тип. Скромен и жизнерадостен. Всички му идваха на гости, Бах и Бетовен, Шуман и Шу-берт, Менделсон и Сати и кой ли още не, а той разговаряше с тях, без да се надува. Говореха предимно по работа, за осминки и шест-найсетинки, такива разни работи, от които бъкел не разбираше. Той беше по-скоро по уравненията, тебешира, черната дъска. Накрая се съгласи и слезе в дома на Жозиан и Марсел. Тя добра майка, той добър баща. И двамата прекрасни, минали през много перипетии и беди, но Небето бе решило да ги възнагради в залеза на живота им заради добрините, които бяха сторили за другите хора.
Радостта на двамата старчоци при появата му беше неописуема! Твърдяха, че било станало чудо. Палеха свещи. Извисяваха душите си в молитви, пелтечеха от щастие. Най-вече чичкото. Зъбите му тракаха от щастие! Вдигнал високо детето като трофей, той го показваше навсякъде, слагаше го на бюрото си и му обясняваше как върти бизнеса си. Впрочем, оказа се страхотно интересно. Старият наистина беше остър ум. Хитър, та хитър! Пробутваше евтината си стока по цял свят. Да го чуеш само как се пазари! Много се кефеше, когато Марсел го вземаше със себе си в работата. Не можеше истински да участва, защото беше пленник на бебешкото си тяло, гукаше и се кандилкаше нестабилно, но се въртеше на детското си столче като същински дявол, за да му дава знаци и да го подсеща. В някои случаи Марсел схващаше. Примигваше недоверчиво, чудеше се дали не сънува, обаче го слушаше. Говореше му на китайски, на английски, четеше му отчети, финансови анализи, доклади от проведени изследвания. Младши нямаше право да се оплаква: беше извадил страхотен късмет с този старец, когото Небето беше дарило с интуиция. Досадата идваше от другите: всички, които се лигавеха над него и се кривяха и гримасничеха като клоуни! Надвесените над люлката му физиономии отваряха грозни уста като страшни водоливници. Подаръците бяха идиотски играчки. Безмълвни плюшени фигури, книжки от плат с една буква на страница, висящи дрънкалки, които му пречеха да спи. Следващия път, когато слезеше отново - ако изобщо имаше следващ път! - от самото начало ще се превъплъти в древния Ма-тусал. Така ще си спести неприятностите на детските години. Според Моцарт не било възможно. Лигавничетата били задължителен етап! А Моцарт беше страхотно сведущ по темата за прераждани-ята и предишните животи: беше ги понатрупал. В противен случай как си мислиш, че щях да композирам „Малка нощна музика“ на шест години и половина? Я ми кажи. Защото съм имал натрупан опит. Безчет животи на непознати и забравени музиканти, за които отмъстих, като драснах с перото по петолинието! Впрочем, ако се позамисля, тази също ще се наложи да я доработя, тя е доста еднообразна, един рефрен, повтаряща се мелодийка, нали? Ти какво мислиш ли по въпроса, Алберт?