Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Хайде, само още една лъжичка.
— Не искам!
— Хайде де, не е чак толкова безвкусно.
— А ти опита ли го?
— Разбира се. Така че хайде, яж…
Леля деликатно се изкашля, привличайки вниманието на гукащата двойка.
— О, госпожа Елиза, Зак, Кейтен! — радостно възкликна Невил, скачайки от масата.
Не знам на нас ли се радваше толкова или на повода да не гълта странната зелена бълвоч от чинията.
Мелисия погледна укорително Невил и ни се усмихна.
— Здравейте. Отдавна не сме се виждали.
— Много странни отношения имат — прошепна ми Кейтен. — Мен само баба ми така ме ухажваше като дете.
— Добро утро — поздрави леля. — Да не прекъсваме нещо?
Невил погледна към чинията в ръцете на друидката и леко потръпна.
— Не, какво говорите. Просто Мелисия ми приготви някакво древно друидско средство, което може да ми помогне да възстановя магическите си способности.
— И действа ли? — веднага се заинтересува леля. — Защото тогава бихме могли да организираме доставка за Академията…
— Лельо — леко повиших глас аз. — Не сега. Невил, имаме много сериозен проблем и спешно ми трябва Стил. В какво състояние е сега?
Мелисия остави чинията и стана от масата.
— Той е в съседната къща, в лечебницата. Вашият приятел се държи твърде агресивно, така че се наложи да го държим в полусънно състояние. Мога да ви заведа там, но едва ли разговорът с него ще ви помогне. Ако трябва да го лекуваме, дори не знаем от какво точно.
Да, и аз самият не бях сигурен нито какво да правя с него, нито как да го направя. Знаех само едно: имплантираната от шатерци личност някак си се беше върнала и поела контрола над тялото. Едва ли някога друидите се бяха сблъсквали с нещо подобно, в противен случай във форта нямаше да обявяват карантина.
— Да вървим — казах решително. — Невил, съжалявам, но за теб имам не особено добри новини.
„Какво говоря, направо ужасни“ — помислих си, но не го казах на глас.
Много внимателно му разказах за нашите премеждия, но никакви успокояващи формулировки не можеха да променят фактите — братът на Невил, Алиса и Чез бяха в плен някъде в Шатерския халифат и ние не знаехме нищо за тяхното състояние. Дали все още са живи? Стараех се дори да не мисля за това, концентрирайки се върху поставената задача — спешно да организираме спасителна операция.
— Ще дойда с вас — твърдо каза Невил веднага щом завърших разказа си.
В този момент вече бяхме пред стаята, в която държаха Стил.
— Това не е много добра идея… — предпазливо започнах аз.
— И не се опитвай да ме разубедиш.
Всъщност подобна реакция беше напълно предсказуема и аз дори бях подготвил множество аргументи против участието му в експедицията, но не се стигна до тях.
— Не, никъде няма да ходиш — меко каза Мелисия и сложи ръце на раменете му. — Твоите способности не са се възстановили, тоест ще бъдеш в тежест и само ще им пречиш да спасят брат ти.
Невил закри очи с длан и известно време стоя в това положение.
— Мисля, че си права — каза най-накрая. — Докато не възстановя способностите си към Занаята, аз съм безполезен…
Нещо подобно се канех да кажа и аз, но някак по-меко.
— Дори и да имаше способности към Занаята, да се пъхаш в Прокълнатите земи без подготовка е също глупост — виновно вдигнах ръце аз. — Но аз непременно ще ги върна. С мен са Велхеор, Келнмиир и Итания, така че ако трябва, ще направим и невъзможното.
— Искрено се надявам — въздъхна Викерс старши. — Разбирам защо имаш нужда от Стил, но как ще се разбереш с него? Той е невменяем.
Намигнах на Невил.
— Повярвай ми, ще се справя с този проблем.
Мелисия най-накрая отвори вратата и влязохме в малка, оскъдно обзаведена стаичка. Нощно шкафче, гардероб и легло, в което лежеше младежът. Ръцете и краката на Стил сякаш се бяха сраснали с леглото, макар че при по-внимателно вглеждане ставаше ясно, че всъщност дървеното легло обвиваше крайниците му като окови.
— Сега спи — поясни друидката. — Да го събудя ли?
— Не, не — казах бързо. — Така е дори по-добре. Ще ми трябва известно време, така че няма нужда да чакате, може да изпиете по чаша као или да закусите.
— За какво говорите? — намеси се леля. — Какво можеш да направиш ти, щом друидите не са успели да му помогнат?
Не казах нищо, само направих успокояващ жест да не ми пречи на концентрацията. Ако всичко се получи, това ще бъде най-добрият отговор на нейното недоверие, ако ли не — по-добре да не се изхвърлям излишно.