Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
Когато вратата се отвори за пореден път и се подаде главата на Коротков, Настя веднага остави папката настрана.
— Пак ли ме търсят по телефона?
— Този път не. Преди малко дойде Лесников.
— Е, и? — попитаха хорово Настя и Чеботаев.
— Нищо. Тя пак не е разпознала никого. Толкова труд на вятъра. Значи Фена наистина не е ходил в клубовете нито в неделя, нито в четвъртък. Ще ми се да знам защо.
— Или Женя все пак не си го спомня — добави Настя. — Което е много по-лошо.
Павел Плетньов доста бързо се убеди в несъстоятелността на собствените си представи, че да събираш информация за някого, е работа проста и лесна. Вече две вечери наред той ходеше в Свиблово, обикаляше блока, където живееше Кирил Яровой, и все не можеше да пристъпи към изпълнението на замисъла си. Не валеше и из двора наистина се мотаеха момчета и момичета по на тринайсет-петнайсет години, но Павел не знаеше как да ги заговори и какво да ги пита. Той си даваше сметка, че в техните очи изглежда като чичко, от когото не може да се очаква нищо добро. Беше го дезориентирала лекотата, с която в събота вечер бе влязъл в разговор с жената от този блок и бе успял да научи името на изнудвача и дори етажа, на който живее. Така че придоби усещането, че и по-нататък всичко ще е също тъй лесно. Но след като се повъртя наоколо, той изведнъж разбра, че тогава, в събота, го е споходило вдъхновение, както се казва, Господ го е целунал по челото и именно това му е позволило да намери верните думи и правилния тон. Сега обаче се разбра, че Господ не е чак толкова щедър на целувки — има и други, на които трябва да дари милостта си. Вдъхновението не споходи повече Павел, той не можа да измисли никакъв повод да се запознае с младежите от двора, а с всяка прекарана тук минута нарастваше опасността да бъде забелязан и да предизвика подозрения. А междувременно изнудвачът се обаждаше и питаше кога ще получи парите. Олга се съгласи да плати, както я бе посъветвал Павел, и молеше онзи да й даде време, за да събере нужната сума.
След като не успя с плана си, Павел каза на Олга:
— Льолка, продължавам да смятам, че трябва да поговориш с твоя Роман. Аз не можах да изясня каквото и да било за Яровой, но може твоят приятел да успее. Може да знае това име, така че да не се налага да изясняваме нищо.
Олга го погледна уплашено.
— Какво говориш, Паша? Та нали хиляди пъти ти обяснявах…
— Абе знам, знам. — Той раздразнено разчупи на две филия хляб, намаза я с дебел слой кетчуп и я захапа. — Но можеш да му кажеш, че изнудвачът е искал някаква съвсем малка сума, например хиляда долара. И ти си ги платила. Дори да поиска да ти даде тази хилядарка, Роман няма да се разори. После с парите ще му купиш някакъв подарък и съвестта ти ще бъде чиста.
Но Олга упорито продължаваше да се съпротивлява.
— Не разбирам защо е нужно това. Та нали аз не възнамерявам да плащам за тези записи.
— Но изнудвачът ще продължава да се обажда.
— Ами да се обажда. Когато му писне, ще изпрати на теб, моя разгневен съпруг, касетата и ще миряса. Паша, струва ми се, че създаваш трудности там, където ги няма.
— А не ти ли е хрумвало, че фактически изнудват за пари Роман, а не теб? — попита Павел. — Какво могат да искат от теб? Ако не крадеш от фирмата, в която работиш, значи нямаш и не можеш да имаш двеста хиляди долара. А Роман? Някой знае, че любовникът ти е богат, и иска да се възползва от това. При което този човек правилно е преценил, че трябва да шантажира именно теб, а не него. Той е свободен, няма от кого да се страхува, а щом иска да се ожени за теб, ще е само заинтересован в семейството ти да избухне скандал и аз да те изгоня от къщи, понеже си мръсница. Така че Роман няма да плати. Той може дори да не ти каже, че съществува такъв запис, просто ще пусне работата на самотек и потривайки ръце на брега, ще чака лодката на нашия семеен живот да потъне, тоест изнудвачът окончателно да освирепее и да ми изпрати касетата.
Колкото повече я убеждаваше, толкова по-добре се подреждаше в главата му картинката, отделни части на която се обогатяваха с отново и отново появяващи се подробности.
— Ето, помисли сама — продължи Павел. — Роман ти предлага брак и получава отказ. Нали така?
— Така е — потвърди Олга, която все още нищо не разбираше.
— Ти му обясняваш, че цениш моето спокойствие и не можеш да ми стовариш страшната истина, че водиш нормален и интензивен сексуален живот. Казваш му, че съм пълен импотент и едва не съм се самоубил заради това, че ти с големи усилия си успяла да ме възпреш от страшната стъпка и да ме изведеш от депресията и че през всичките тези години си ми доказвала, че хората могат да живеят задружно и радостно без какъвто и да било секс, защото сексът не е най-важното, а най-важното е доверието, приятелството, взаимното уважение и така нататък. И че ако изведнъж науча, че всичко изброено по-горе не ти е достатъчно и че един мъж не може да бъде добър съпруг, ако не е в състояние да бъде любовник на жена си, и че ти през всичките тези години си ме мамила, аз няма да го преживея. Правилно ли разказвам всичко? Нали именно това си му казала?