Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Филип затаи дъх.
Кралят изглеждаше замислен.
Уейлрън отвори уста да заговори, но Хенри с жест го накара да замълчи.
— Умна идея — каза кралят. — Бих искал да го направя.
Сърцето на Филип подскочи.
— За съжаление — продължи кралят, — току-що фактически обещах графството на Пърси Хамли.
От устните на Филип се изтръгна стон. Беше си помислил, че кралят ще каже „да“. Разочарованието го преряза като нож.
Хенри и Уейлрън бяха потресени. Никой от двамата не бе очаквал това.
Хенри проговори пръв:
— Фактически?
Кралят сви рамене.
— Бих могъл да се измъкна от обещанието си, макар и не без известно неудобство. Но в края на краищата Пърси бе този, който даде изменника Бартоломю на правосъдието.
Уейлрън избухна:
— Не без нашата помощ, милорд!
— Знаех, че сте изиграли известна роля в…
— Аз бях този, който каза на Пърси Хамли за заговора срещу вас.
— Да. Между другото, вие как научихте за него?
Филип помръдна на място. Бяха на хлъзгав терен. Никой не биваше да научи, че сведението бе дошло първоначално от неговия брат Франсис, защото Франсис все още служеше при Робърт Глостър, комуто бяха простили за участието му в заговора.
— Сведението дойде от изповед на смъртно легло.
Филип се успокои. Уейлрън повтаряше лъжата, която той му беше казал, но все едно, че „изповедта“ е била пред него, а не пред Филип. Беше повече от доволен, че вниманието към неговата роля в това е отклонено.
— Все пак не бяхте вие тоя, който нападна замъка на Бартоломю, постави на карта живота си и плени изменника. Беше Пърси — изтъкна кралят.
— Би могъл да възнаградиш Хамли и по друг начин — вметна Хенри.
— Шайринг е това, което иска Пърси — заяви кралят. — Той познава района. Ще управлява там ефикасно. Бих могъл да му дам Кеймбриджшър, но дали обитателите на блатата ще го последват?
— Би трябвало да се отблагодариш първо на Бога, а след това на хората. Бог те направи крал — извиси глас Хенри.
— Но Пърси арестува Бартоломю.
Хенри настръхна при тази непочтителност.
— Бог властва над всички неща…
— Не ме притискай в решението ми — прекъсна го Стивън, вдигайки дясната си ръка.
— Разбира се — отстъпи смирено брат му.
Беше ярка демонстрация на кралска власт. За момент бяха говорили почти като равни, но Стивън бе успял да върне надмощието си с една дума.
Филип беше горчиво разочарован. В началото си бе помислил, че е невъзможно искане, но постепенно бе започнал да се надява, че ще се удовлетвори. Дори бе започнал да си мечтае как ще използва богатството. Сега със здрав ритник го бяха върнали в реалността.
Уейлрън се обади:
— Милорд кралю, благодаря ви за готовността да премислите отново бъдещето на графство Шайринг и ще очаквам решението ви угрижено и в молитви.
Това беше ловко, прецени Филип. Прозвуча все едно, че Уейлрън елегантно отстъпва. Всъщност той сумира разговора като заяви, че въпросът все още е открит. Кралят не беше казал това. Отговорът му бе по-скоро отрицателен. Но нямаше нищо оскърбително в това да се настои, че кралят все още би могъл да реши едното или другото. „Трябва да запомня това“, каза си Филип. „Когато усетиш, че предстои да ти откажат, заложи на отлагането“.
Стивън се поколеба за миг все едно, че изпитваше смътното подозрение, че го манипулират. След това сякаш се отърси от тази мисъл.
— Благодаря на всички ви, че дойдохте да ме видите.
Филип и Уейлрън се обърнаха с намерението да си тръгнат, но Хенри се задържа и каза:
— Кога ще чуем решението ти?
Кралят отново изглеждаше донякъде притиснат.
— Вдругиден — обяви той.
Хенри се поклони и тримата излязоха.
Несигурността бе почти толкова лоша, колкото и категоричния отказ. За Филип чакането се оказа непоносимо. Прекара следобеда сред великолепната колекция книги на приората Уинчестър, но те не можаха да го разсеят от мисълта какво ли ставаше в ума на краля. Можеше ли да се откаже от обещанието си към Пърси Хамли? Колко важен беше Пърси? Беше от съсловието на дребните благородници, който се домогваше до графство и Стивън, разбира се, не можеше да се бои, че ще го обиди. Но колко сериозно искаше Стивън да помогне на Кингсбридж? Всеизвестно бе, че кралете ставаха благочестиви на старини. Стивън беше млад.
Филип прехвърляше отново и отново възможностите в ума си и гледаше, но без да чете „Утешението на философията“ на Боеций, когато един послушник застъпва на пръсти по пътеката на портика и свенливо се приближи.
— Някой пита за вас във външния двор, отче — прошепна момъкът.