Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
В токшоуто последваха оживени разисквания на тема нужда от ново ръководство. Представителите на федералните служби направиха много уместни намеци за желанието си да поемат разследването и да отстранят полицейското управление. Болд се възмути най-много от това, защото знаеше, че на изпълнителско ниво полицията и федералните служби си сътрудничеха много добре. Изглежда на управленско ниво се водеха игри за повече власт.
Ла Моя, решавайки, че повече не може да издържи на приказки от този род, превключи на джаз станцията и двамата се заслушаха в тромпета на Уинстън Марсалис.
Движението по I-5 беше невероятно забавено в двете посоки. Даже и с включена лампа и сирена, те се придвижваха едва-едва.
Когато пейджърът и мобифонът на Болд нададоха вой почти едновременно, той разбра, че нещо сериозно се е случило. Може би Шосвиц беше решил да го изтегли от разследването, Болд имаше чувството, че усеща мислите му от разстояние. Въпросът за ролята на Гарман го тормозеше още от началото на разследването: заради това, че беше станал мишена на писмата послания на подпалвача и когато по-късно се разбра, че е служил в база на военновъздушните сили, и то в пряка връзка с ракетните установки. Единственият разпит на Гарман не беше дал никакви резултати и даже сега, когато отиваха да го приберат за втори разпит, истината беше, че не разполагат с едно макар, но стабилно доказателство срещу него.
А може би обаждането по мобифона и повикването по пейджъра бяха от Лиз, която му беше заявила като нещо неподлежащо на обсъждане, че ще дойде в Сиатъл същия този ден — четвъртък. Може би Марина не се е оказала свободна и от него се очакваше да поеме грижите за децата, докато съпругата му прави бог знае какво с бог знае кого.
Обзе го гняв, преди още да се е отзовал на обаждането.
— Болд — изрече кисело и Ла Моя го изгледа.
— Има ли радио край теб?
— В колата съм.
— Е, добре тогава, пристегни се здраво с колана и обърни на „Комо“, на средни вълни.
— Преди малко точно нея слушахме.
— Значи си чул Гарман?
— Какво за Гарман? — попита Болд.
В този момент Ла Моя за малко не легна върху него, приближавайки ухо откъм външната страна на слушалката. Болд го изтласка настрани с лакът.
— Готов ли си да го чуеш? — попита тя реторично. — Стивън Гарман, пожарен инспектор от експертната група към градския съд, в момента признава в ефира, че е Начетения, нашият убиец.
Болд за малко да вкара колата в канавката, само бързата реакция на Ла Моя, който хвана кормилото и го завъртя рязко, ги спаси.
Болд съобщи на детектива си:
— Гарман току-що се е признал за виновен.
И още докато ръката на Ла Моя беше на кормилото, Болд започна да превключва копчето за автоматичен избор, докато локализира радиостанцията, която бяха слушали преди малко. Гарман продължаваше да говори. Описваше до най-малки подробности всичките си престъпления.
Петнадесет минути по-късно те спряха пред къщата на Гарман, а той продължаваше да говори по радиото, в този момент отговаряйки на поредица от въпроси, които по-скоро имаха за цел да го объркат и изобличат в лъжа. Два телевизионни екипа бяха изпреварили Болд и вече дебнеха пред къщата на Гарман.
— Той се е заключил в апартамента си — изкрещя един от репортерите към Болд и поднесе микрофон към него. — Какво е решението на сиатълската полиция?
На Болд му се искаше да изрече спасителното „без коментар“, но си представи какво ще последва, ако по този начин излезеше, че е нерешителен и мекушав.
— Дошли сме да арестуваме господин Гарман по различни обвинения, произтичащи от поредицата пожари в окръг Кинг.
Хеликоптер се изви изневиделица и кацна. Болд разпозна специален агент Сандърс да притичва сред увлечените от въздушната струя прахоляк и боклуци.
Ла Моя отблъсна микрофона на репортера, приближи се плътно до Болд и му каза:
— Ще е добре ние да го арестуваме.
Те се затичаха по стълбата, сподиряни от виковете на Сандърс. Болд кимна на детектива си, който опита да отвори, но безуспешно, и след като изкрещя „Полиция“ и отвори, се отдръпна назад и засилвайки се, ритна два пъти вратата. Тя така и остана заключена, но се разцепи по средата и се откачи от касата.
Стивън Гарман седеше със спокойно изражение във фотьойла с високата облегалка и с мобифон в ръка. Погледна ги и обяви в микрофона:
— Мисля, че дойдоха да ме арестуват.