Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Майорът игра. А мистър Домби, слушащ указанията, скоро напълно би се объркал, но той изобщо не следеше играта, а седеше и се питаше кога ще се върне Едит.
Най-после тя дойде и засвири на арфата, а мистър Домби стана и приближи към нея, за да слуша. Той не беше голям любител на музиката, нито пък знаеше какво свири тя, но я гледаше наведена над инструмента и навярно в звученето на струните долавяше някаква далечна своя музика, укротяваща железопътното чудовище и смекчаваща неговата свирепост.
Клеопатра зорко наблюдаваше над пикета. Очите й проблясваха като на птица и не се съсредоточаваха върху играта, а пронизваха стаята от единия до другия край и се спираха сияйни върху арфата, изпълнителката, слушателя и всичко останало.
Надменната красавица приключи изпълнението си на арфата, стана и приемайки благодарностите и комплиментите на мистър Домби по съвсем същия начин като преди, почти без всякаква пауза отиде до пианото и започна да свири на него.
Едит Грейнджър, само тази песен не! Едит Грейнджър, вие сте много красива, пръстите ви виртуозно докосват клавишите и гласът ви е дълбок и звучен. Но само не песента, която неговата отритната дъщеря пееше на покойния му син!
Уви! Той не познава мелодията, а даже и да я бе познал, коя нейна песен би могла да развълнува него, суровия човек! Спи си, самотна Флорънс, спи! Приятни сънища, макар че мракът се сгъстява, надписват облаци и заплашват да се разразят в градушка.
Глава XXII
Нещо относно дейността на управителя мистър Каркър
Управителят мистър Каркър седеше на бюрото си, загладен и гъвкав както винаги, и четеше писмата, които трябваше да разпечата, като от време на време на гърба им правеше отметки и разпореждания в зависимост от съдържанието и ги нареждаше на малки купчинки, за да бъдат препратени до няколкото отдела във фирмата. Тази сутрин пощата съдържаше множество писма и на управителя мистър Каркър му предстоеше доста работа.
Видът на човек, зает с подобно занимание — преглеждащ купа писма в ръцете си, разпределящ ги на отделни купчинки, вземащ нов куп и изследващ съдържанието им със сбърчени вежди и свити устни — разпределящ, отделящ, обмислящ, — лесно можеше да предизвика представата за своеобразна прилика с картоиграча. Лицето на управителя мистър Каркър напълно отговаряше на тази причудлива мисъл. Това бе лицето на човек, който старателно изучаваше своите карти, който добре знаеше всичките силни и слаби страни на играта, който мислено отбелязваше всички хвърлени карти, знаеше с точност какви са, какво им липсва и какво предлагат и който бе достатъчно умен, за да разбере какви карти имат останалите играчи, но никога да не издава своите.
Писмата бяха на различни езици, но управителят мистър Каркър четеше всичките. Да се намери писмо във фирмата „Домби и Син“, което той не можеше да прочете, би означавало в колодата да липсва карта. Той четеше със светкавична бързина и мимоходом комбинираше едно писмо с друго, една сделка с друга, като прибавяше нов материал към купа така, както един играч веднага разпознава картите и мислено разработва комбинациите след раздаването. Доста хитър за партньор и безкрайно хитър за противник, управителят мистър Каркър седеше, огрян от слънчевите лъчи, косо падащи от прозорчето на тавана, и редеше картите си сам.
И макар че не бе присъщо на котките, нито на дивите, ни на домашните, да играят на карти, управителят мистър Каркър от главата до петите приличаше на котка — той се припичаше в снопа лятна светлина, струящ върху масата му и пода, които напомняха изкривен циферблат на слънчев часовник, а той сякаш бе единствената цифра, изписана отгоре. С коса и бакенбарди — винаги безцветни, но на яркото слънце по-измити от всякога и по-силно напомнящи козината на белезникава котка с кафяви, жълти и черни петна, — с дълги нокти, грижливо изрязани и заострени, с вродено отвращение към най-дребната нечистотия, което понякога го караше да се откъсва от работата, да наблюдава падащите прашинки и да ги отстранява от гладките си бели ръце или блестящи маншети, управителят мистър Каркър, с лукави маниери, остри зъби, безшумни стъпки, зорки очи, мазна реч, жестоко сърце, изискани привички, седеше над работата си с образцова настойчивост и търпение, сякаш дебнеше пред миша дупка.