Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Да.

— Когато умираше, тя ме помоли да се погрижа за Хонория. Ако по това време ти не беше в болница за алкохолици, нещата щяха да се разрешат по-лесно.

Той не отвърна нищо.

— Никога, докато съм жива, няма да забравя онази сутрин, в която Хелън почука на вратата ми, мокра до кости и трепереща, и ми каза, че си я заключил отвън.

Чарли стисна облегалките на стола. Беше по-тежко, отколкото очакваше; искаше му се да се впусне в дълги възражения и обяснения, но каза само:

— През нощта, когато я заключих отвън…

А Марион го прекъсна:

— Не искам отново да слушам за това.

След известно мълчание Линкълн каза:

— Отклонихме се от въпроса. Ти искаш Марион да се откаже от настойничеството и да ти даде Хонория. Струва ми се, че главното за нея е дали може да ти има доверие, или не.

— Не обвинявам Марион — каза бавно Чарли, — но мисля, че може да ми има пълно доверие. Допреди три години се ползвах с добро име. Разбира се, би било съвсем човешко пак да сгреша. Но ако продължим да чакаме, ще изпусна детството на Хонория и възможността да имам дом. — Той поклати глава. — Просто ще я изгубя, не разбирате ли?

— Да, аз разбирам — каза Линкълн.

— Защо не помисли за това преди? — попита Марион.

— Мисля, че го правех от време на време, но с Хелън не се разбирахме добре. Когато се съгласих на настойничеството, бях напълно безпомощен в болницата за алкохолици и вече не фигурирах в борсата. Съзнавах, че се бях държал отвратително, и си мислех, че трябва да направя всичко, което би успокоило Хелън. Но сега е различно. Аз работя. Държа се много добре, по дяволите, даже…

— Моля те да не проклинаш пред мен — каза Марион.

Чарли я погледна изумен. С всяка дума силната й омраза ставаше все по-очевидна. От всички свои страхове в живота тя си бе изградила стена и я беше поставила между себе си и него. Последният й банален укор вероятно бе резултат от някаква разправия с готвачката, станала преди два часа. Чарли започна да се страхува още повече да остави Хонория тук, в тази враждебна към него атмосфера; рано или късно това щеше да се прояви — в някоя дума сега, в някое поклащане на главата по-късно и част от това недоверие щеше да се насади безвъзвратно у нея. Но той премахна яда от лицето си, затвори го вътре в себе си; беше спечелил една точка, защото Линкълн осъзна нелепостта на забележката й и я попита кротко откога има нещо против израза „по дяволите“.

— Освен това — продължи Чарли — сега мога да й осигуря по-благоприятни условия. Ще й взема французойка гувернантка в Прага. Наел съм нов апартамент…

Той млъкна, защото осъзна, че прави грешка. Не биваше да очаква от тях да приемат равнодушно факта, че неговият доход е отново два пъти по-голям от техния.