Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Първо трябва да свършим една работа — каза Чарли. — Може би ще се срещнем там.
— Добре, сноб такъв… Довиждане, красиво момиченце.
— Довиждане.
Хонория се поклони учтиво.
Някак си неприятна среща. Те го харесваха, защото работеше, защото беше сериозен; искаха да се срещнат с него, защото в момента бе по-силен от тях, защото искаха да извлекат някаква подкрепа за себе си от неговата сила.
В театъра Хонория гордо отказа да седне върху сгънатото палто на баща си. Тя вече беше самостоятелна личност със собствени норми на поведение и Чарли изпитваше все по-силното желание да вложи в нея нещо от себе си, преди да е изкристализирала напълно. Беше безнадеждно да се опитва да я опознае за толкова кратко време.
В антракта срещнаха Дънкън и Лорейн във фоайето, където свиреше оркестър.
— Ще пийнем ли нещо?
— Добре, но не на бара. Ще вземем маса.
— Идеалният баща.
Докато слушаше разсеяно Лорейн, Чарли забеляза, че погледът на Хонория се отклони от тяхната маса и го проследи с копнеж, като се чудеше какво ли вижда тя. Очите им се срещнаха и тя се засмя.
— Лимонадата ми харесва — каза тя.
Какво беше казала? Какво беше очаквал той? Когато после се връщаха с таксито, той я придърпа към себе си, докато главата й се облегна върху гърдите му.
— Миличко, мислиш ли понякога за майка си?
— Да, понякога — отвърна вяло тя.
— Не искам да я забравяш. Имаш ли нейна снимка?
— Да, струва ми се, че имам. Леля Марион има със сигурност. Защо не искаш да я забравя?
— Тя много те обичаше.
— И аз я обичах.
Двамата помълчаха малко.
— Татко, искам да дойда да живея при теб — неочаквано каза тя.
Сърцето му подскочи; беше искал да стане точно така.
— Не си ли напълно щастлива?
— Да, но те обичам повече от всички други. И ти ме обичаш повече от всички, нали, сега, когато мама е мъртва?
— Разбира се, че те обичам най-много. Но ти няма винаги да ме обичаш най-много, сладката ми. Ще пораснеш голяма, ще срещнеш някой на твоите години, ще се омъжиш за него и ще забравиш, че изобщо си имала татко.
— Да, така е — съгласи се спокойно тя.
Не влезе с нея. Щеше да се върне отново в девет часа и искаше да се запази свеж и недокосван заради онова, което трябваше да каже тогава.
— Когато се прибереш, покажи се на прозореца.
— Добре. Довиждане, татенце, татенце, татенце, татенце.
Той почака на тъмната улица, докато тя се показа, излъчваща топлина и светлина, и му прати въздушна целувка в нощта.
III
Чакаха го. Марион сервираше кафето в строго официална вечерна рокля, която съвсем слабо намекваше за траур. Линкълн се разхождаше напред-назад с енергичността на човек, който току-що е говорил. И те като него бяха нетърпеливи да подхванат въпроса. Той го постави почти веднага:
— Предполагам, знаете защо исках да се срещна с вас — защо всъщност дойдох в Париж.
Марион, която си играеше с черните звездички на колието си, се намръщи.
— Много искам да имам свой дом — продължи той. — И много искам да взема Хонория в него. Оценявам това, че я прибрахте да се грижите за нея заради майка й, но нещата вече се промениха — той се поколеба и продължи по-смело, — нещата при мен основно се промениха и аз искам да ви помоля да преразгледаме този въпрос. Би било глупаво от моя страна да отричам, че преди около три години водех лош живот…
Марион го изгледа сурово.
— … но всичко това е минало. Както ви казах, от година и нещо насам не пия повече от едно питие на ден, като взимам това питие нарочно, с цел мисълта за алкохола да не обсебва съзнанието ми. Разбирате ли идеята ми?
— Не — лаконично отговори Марион.
— Това е един вид изпитание, което си поставям. По този начин поддържам нещата в равновесие.
— Разбирам те — каза Линкълн. — Не искаш да приемеш, че алкохолът те привлича.
— Нещо подобно. Понякога забравям да го изпия. Но се старая да го взимам. Освен това не бих могъл да си позволя да пия при моето положение. Хората, които представям, са повече от доволни от това, което правя; ще взема сестра си от Бърлингтън, за да се грижи за домакинството, и много искам да взема и Хонория. Знаете, че дори когато не се разбирахме добре с майка й, не сме позволявали това, което ставаше, да засяга Хонория. Зная, че е привързана към мен, и съм сигурен, че ще мога да се грижа за нея и… ами това е. Вие какво ще кажете?