Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
- Разбирам, ако е само по време на визитата им - каза Ашър.
- Не, не, по дяволите, проблемът е, че не сме имали сношение.
Ашър ме погледна, после вдигна поглед към Жан-Клод.
- Това е от американското в нея. Ако не сте имали сношение, значи не си правил секс с ma petite. Доста американски начин на мислене.
- Покрих гърба й със семето си и това не се брои?
Изчервих се толкова внезапно, че ми се зави свят.
- Може ли да сменим темата, моля?
Жан-Клод докосна рамото ми, но аз се отдръпнах. Отчаяно се нуждаех от успокоение и точно затова не можех да му позволя да ми го даде. Знам че нямаше никакъв смисъл, но все пак си беше истина. Бях спряла да се опитвам да не бъда себе си, и започнах да опитвам да работя с това, с което разполагах. Бях бъркотия от противоречия. Не са ли всички? Макар че да си признаем, може би бях мъничко по-противоречива от другите.
Отдръпнах се от него, и от двама им, но това ме отдръпна и от светлините, приближи ме до чакащия басейн от тъмнина. Спрях. Не исках да навлизам в тъмнината. Проговорих, полуобърната назад, сякаш не исках да обръщам гръб на тъмнината.
- Защо има чинии на пода?
Жан-Клод се плъзна към мен, грациозен в тези невероятни ботуши, тъмното палто се развяваше около него, бродерията проблясаше тук и там на светлината, като бледи сини звезди. Сякаш синята риза се носеше в тъмнината, привличайки почти болезнено вниманието ми към лицето му, подчертавайки колко красив беше всъщност. Разбира се, той вроятно бе планирал точно този ефект.
Гласът му сякаш изпълни пещерата като топъл шепот;
- Бъди спокойна, ma petite.
- Спри това - казах и осъзнах, че бях обърнала гръб на по-голямата тъмнина, бях се обърнала към него като цвете към слънцето, бях се обърнала, защрто не можех да не погледна към него. Това не бяха вампирски сили, а ефектът, който той упражняваше върху мен, който почти винаги бе упражнявал върху мен.
- Да спра кое? - попита, с глас все още топъл и мирен, като успокояващо одеало.
- Опитваш се да използваш гласа си върху мен. Не съм някой глупав турист, който да бъде успокоен чрез красиви думи и привлекателна опаковка.
Той се усмихна и леко се поклони.
- Non, но си нервна като турист. Не ти прилича да си толкова... неспокойна - усмивката беше изчезнала, заменена от леко смръщване.
Потърках длани нагоре-надолу по ръцете си, копнееща коприната и кадифето да не бяха там. Имах нужда да докосна собствената си кожа със собствените си ръце. В пещерата беше около десет градуса и имах нужда от дългите ръкави, но повече имах нужда от контакта кожа в кожа. Погледнах нагоре към извисяващия се таван и към тъмнината, която сякаш ни притискаше под него, извиваща се около светлината на газта, притискаща по ръбовете на блясъка като тъмна ръка.
Въздъхнах.
- От тъмнината е - казах най-накрая.
Жан-Клод застана до мен без да се опитва да ме докосне веднага, тъй като вече се бях отдръпнала веднъж. Бях го научила да е внимателен. Метна поглед към тавана, после го свали надолу към лицето ми.
- Какво за нея, ma petite?
Поклатих глава и се опитах да го оформя с думи, докато се обгръщах с ръце, сякаш можех да задържа топлината. Носех кръст. Сребърната верига се промъкваше по врата ми и надолу във щедрото деколте, което роклята разкриваше. Над самия кръст минаваше парче черна лепенка, която го предпазваше да не се изсипе в неподходящ момент. След по-раншните визити на Бел Морт и Милата мамичка, не отивах никъде без свещен предмет върху себе си. Не знам как това щеше да се отрази на секса с Жан-Клод или друг вампир, но за момента не мислех че какъвто и да е секс си заслужаваше риска. Жан-Клод докосна нежно ръката ми. Подскочих, но не се отдръпнах. Той го прие като покана. Всичко, което не беше директен отказ за него означаваше покана. Премести се зад мен, поставяйки дланите си върху моите, там, където още обгръщаха тялото ми.
- Дланите ти са замръзнали - притисна ме в обръча на тялото си, ръцете му се плъзнаха около мен, приковавайки ме нежно към него. Постави нежно бузата си върху главата ми.
- Пак те питам, ma petite, какво има?
Свих се в ръцете му, отпускайки се сантиметър по сантиметър към него, сякаш дори и мускулите ми не можеха да издържат мисълта да се предадат пред нещр меко или успокояващо. Игнорирах въпроса и попитах отново;