Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Отвори я — каза Бен на Джони. — Хайде, нека да погледна!
На Джони не му трябваше много подканване да щракне ключалката. Може и да пазеше стрелите си подплатени като редки бижута, но никога не се стискаше да споделя магията им.
— Тази я намерих миналата събота — каза той и отвори памучето, за да извади на бял свят светлосив връх на стрела. — Може да се познае, че който и да я е правил, доста е бързал. Виждате ли колко неравни и груби са резките? Не си е губил времето с нея. Просто е искал да се сдобие с връх за стрелата, за да застреля нещо за хапване.
— Аха, и ако се съди по размера, сигурно е улучил някой съсел — коментира Дейви Рей.
— Може да е бил лош стрелец — обади се Бен. — Може пък да е знаел, че сигурно ще я загуби.
— Може и така да е — съгласи се Джони. — А може да е било момче и това да е първата му стрела.
— Ако зависех от създадените от мен стрели, за да има какво да ям — казах, — щях да съм се спаружил и да съм умрял доста бързо.
— Имаш страшно много стрели — Бен може и да го сърбяха пръстите да проучи съдържанието на рибарското сандъче, но уважаваше правото на собственост на Джони. — Имаш ли си любима?
— Да, разбира се. Ето тази… — Джони вдигна едно памуче, отвори го и ни показа коя.
Беше черна, гладка и почти идеално оформена.
Познах я.
Беше стрелата, която Дейви Рей намери вдън гори по време на лагерния ни поход.
— Прекрасна е — каза Бен. — Изглежда все едно е намаслена, нали?
— Току-що съм я почистил, това е всичко. Но наистина сияе… — Джони потри стрелата между кафявите си пръсти и я положи в пухкавата ръка на Бен. — Опипай я, почти няма да усетиш грапавини по нея.
Бен предаде върха за стрела на Дейви Рей, който пък ми я подаде на мен. В стрелата имаше една малка вдлъбнатина, но тя сякаш се разтапяше в ръката ти. Когато я потриваш в дланта си, беше трудно да се каже къде свършва камъкът и къде започва плътта.
— Чудя се кой ли я е направил — казах.
— Да, и на мен ми се ще да знам. Който и да е, е искал да има наистина хубав връх, такъв който ще лети право към целта, дори ако я загуби. Върховете за стрели за индианците са били повече от просто остриета; били са като парите и са показвали колко грижа полагаш за вещите си. Показвали са колко добър ловец си, както и дали ти трябват много евтини стари връхчета, за да си свършиш работата или имаш време да правиш няколко, на които да разчиташ. Определено бих искал да знам кой я е изработил.
Темата явно беше важна за Джони.
— Обзалагам се, че е някой вожд! — предположих.
— Вожд? Наистина ли? — Бен се ококори.
— Той е твърдо решен да измисли приказка — каза му Дейви Рей. — Не бива да се вярва и на думица, която каже оттук нататък.
— Естествено, че е бил вожд! — заявих твърдо. — Да, бил е вожд и е бил най-младият вожд, който племето някога е имало! Бил е на двайсет години и баща му е бил вожд преди него.
— О, братче! — Дейви Рей притисна колене към гърдите си и на лицето му се изписа лукава усмивка. — Кори, ако изобщо съществува състезание за най-голям лъжец в града, несъмнено ще спечелиш първа награда!
Джони също се усмихна, но очите му бяха пламнали от интерес.
— Продължавай, Кори! Нека чуем за вожда. Как се е наричал?
— Не знам. Бил е… Тичащият Елен, да рече…
— Не, не е добре! — възрази Бен. — Това е име като за момиче! Направи името му… ами… като на воин. Примерно Яко Голям Буреносен Облак!
— Яко Голям! — разкикоти се Дейви Рей. — Улучи десетката, Бен!
— Казвал се е вожд Гръмотевица! — заяви Джони, втренчен в мен и без да обръща внимание на дразнещия ни дует. — Не. Вожд Пет Гръмотевици. Понеже е бил висок и мургав и…
— … кривоглед… — вметна Дейви Рей.
— … и е имал крив крак — заяви Джони и Дейви Рей спря да се хили.
Поспрях, а върхът за стрела блестеше на дланта ми.
— Давай, Кори! — подкани ме приятелят ми сериозно. — Разкажи ни за този вожд!
— Вождът Пет Гръмотевици… — мислех си, сплитах нишките на разказа, а пръстите ми се свиваха и отпускаха около топлия кремък. — Бил е чероки.