Момчешки живот

— Току-що съм я почистил, това е всичко. Но наистина сияе… — Джони потри стрелата между кафявите си пръсти и я положи в пухкавата ръка на Бен. — Опипай я, почти няма да усетиш грапавини по нея.

Бен предаде върха за стрела на Дейви Рей, който пък ми я подаде на мен. В стрелата имаше една малка вдлъбнатина, но тя сякаш се разтапяше в ръката ти. Когато я потриваш в дланта си, беше трудно да се каже къде свършва камъкът и къде започва плътта.

— Чудя се кой ли я е направил — казах.

— Да, и на мен ми се ще да знам. Който и да е, е искал да има наистина хубав връх, такъв който ще лети право към целта, дори ако я загуби. Върховете за стрели за индианците са били повече от просто остриета; били са като парите и са показвали колко грижа полагаш за вещите си. Показвали са колко добър ловец си, както и дали ти трябват много евтини стари връхчета, за да си свършиш работата или имаш време да правиш няколко, на които да разчиташ. Определено бих искал да знам кой я е изработил.

Темата явно беше важна за Джони.

— Обзалагам се, че е някой вожд! — предположих.

— Вожд? Наистина ли? — Бен се ококори.

— Той е твърдо решен да измисли приказка — каза му Дейви Рей. — Не бива да се вярва и на думица, която каже оттук нататък.

— Естествено, че е бил вожд! — заявих твърдо. — Да, бил е вожд и е бил най-младият вожд, който племето някога е имало! Бил е на двайсет години и баща му е бил вожд преди него.

— О, братче! — Дейви Рей притисна колене към гърдите си и на лицето му се изписа лукава усмивка. — Кори, ако изобщо съществува състезание за най-голям лъжец в града, несъмнено ще спечелиш първа награда!

Джони също се усмихна, но очите му бяха пламнали от интерес.

— Продължавай, Кори! Нека чуем за вожда. Как се е наричал?

— Не знам. Бил е… Тичащият Елен, да рече…

— Не, не е добре! — възрази Бен. — Това е име като за момиче! Направи името му… ами… като на воин. Примерно Яко Голям Буреносен Облак!

— Яко Голям! — разкикоти се Дейви Рей. — Улучи десетката, Бен!

— Казвал се е вожд Гръмотевица! — заяви Джони, втренчен в мен и без да обръща внимание на дразнещия ни дует. — Не. Вожд Пет Гръмотевици. Понеже е бил висок и мургав и…

— … кривоглед… — вметна Дейви Рей.

— … и е имал крив крак — заяви Джони и Дейви Рей спря да се хили.

Поспрях, а върхът за стрела блестеше на дланта ми.

— Давай, Кори! — подкани ме приятелят ми сериозно. — Разкажи ни за този вожд!

— Вождът Пет Гръмотевици… — мислех си, сплитах нишките на разказа, а пръстите ми се свиваха и отпускаха около топлия кремък. — Бил е чероки.