Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Тъмнина, блажена и спокойна, заля бушуващото огнище.
Тя преглътна веднъж, два пъти.
– Роуан.
Очите му блестяха с почти животинска яркост и оглеждаха всеки сантиметър от нея.
Сърцето му биеше лудо, ехтеше в треска.
– Роуан – повтори тя.
Той не помръдваше, не откъсваше взор от нея, вглъбен да издирва следи от изгаряне, дълбоки рани. Паниката му увисна като тежест в гърдите й.
Елин сграбчи рамото му и впи нокти в него, потресена от неистовата ярост във всеки мускул, като че беше освободил цялата си сила в готовност да се бори за нея, да я запази в тялото й, а не да я загуби като богиня или по-лошо.
– Успокой се. Веднага.
Той не я послуша. Елин врътна очи и изтръгна ръцете му от лицето си, за да отметне чаршафите.
– Добре съм – увери го, изговаряйки отчетливо думите. – Ти се погрижи. А сега ми донеси вода. Жадна съм.
Елементарна, лесна заповед. За да й прислужи, защото знаеше от него, че елфите обичали да се чувстват нужни, да угаждат на онази част от себе си, която ги подтиквала да се суетят около другарката си. За да го извлачи обратно до това простичко ниво на цивилизованост и разум.
Лицето на Роуан оставаше все така обладано от дивашки бяс и от инстинктивния ужас, скрит под него.
Ето защо Елин се приведе, драсна с кучешките си зъби долната му челюст и прошепна до кожата му:
– Ако не започнеш да се държиш като принц, ще спиш на пода.
Той отдръпна разяреното си, другосветско лице от нея, но докато думите й попиваха в съзнанието му, чертите му започнаха да омекват малко по малко. Още изглеждаше вбесен, но поне вече не се канеше да убие невидимата заплаха срещу нея. Доближи я пак и на свой ред драсна нейната челюст със зъби, промълвявайки в ухото й:
– Ще те накарам да съжаляваш за думите си, принцесо.
О, богове! Пръстите на краката й се свиха блажено, но
той стана от леглото и движението събуди всеки мускул от голото му тяло. Тя му се усмихна превзето и го зяпна как върви с котешка грация към умивалника и каната върху него.
Кучият му син имаше наглостта да я огледа от глава до пети, вдигайки каната. И да й прати самодоволна мъжкарска усмивка, докато пълнеше чашата точно до ръба с експертна прецизност.
Хрумна й да му отвърне с малко пламък по голия му задник. Той върна каната на мястото й с пресилено спокойствие и тръгна обратно към леглото, без да откъсва очи от нея. Накрая остави чашата с вода на малката нощна масичка.
Елин се изправи на учудващо стабилни крака и застана срещу нещо.
Стаята се изпълни със скърцането на кораба и плисъка на вълните.
– Какво беше това? – попита го тихо.
Погледът му се премрежи.
– Просто... изгубих контрол.
– Защо?
Той надникна към илюминатора и целунатото от луната море отвъд него. Толкова рядко се случваше да избягва очите й.
– Защо? – настоя тя.
Роуан най-сетне я погледна.
– Не знаех дали не те е обсебила отново. – Въпреки че Ключът на Уирда вече беше на нощната масичка, а не около врата й. – Дори след като осъзнах, че просто си в плен на магията, не можах да... Магията те отвлече. От много време не ми се беше случвало да се чудя как... да си те върна. – Той оголи зъби и въздъхна пресекливо, насочвайки гнева към себе си. – Преди да си ме нарекла маркиращо територията си копеле, ми позволи да ти се извиня и да ти обясня, че е много трудно да...
– Роуан. – Той застина. Елин взе малкото разстояние, останало помежду им, и всяка нейна стъпка беше като отговор на някой от въпросите, които си задаваше от мига на сътворението си. – Ти не си човек. И не очаквам да се държиш като такъв.
Той като че ли се напрегна. Но Елин сложи ръка върху голите му гърди, точно над сърцето му. То продължаваше да бумти под дланта й.
Тя продължи тихо, чувствайки тревожния му ритъм.
– Не ме е грижа дали си елф, или човек, Валг или проклет караконджул. Какъвто си, такъв си. А аз искам... нуждая се от някого до себе си, от някого, който не се извинява за това. За същността си. И ти никога не си го правил. – Тя се приведе напред да целуне голата кожа, където допреди малко бе стояла ръката й. – Моля те, не започвай сега. Да, понякога ме вбесяваш с елфическите си глупости, но... Чух гласа ти. Той ме събуди. Изведе ме от онова... място.
Той сведе глава, опирайки челото си в нейното.
– Ще ми се да можех да ти предложа повече. За войната и след нея.
Тя плъзна ръце около голия му кръст.
– Предлагаш ми повече, отколкото някога съм могла да си мечтая. – Усети, че Роуан се кани да възрази, и добави: – А понеже и Дароу, и Ролф ми заявиха, че трябвало да продам ръката си в името на предстоящата война, аз ще сторя точно обратното.