Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Светлинната леща в Стената туптеше като сърце, в нея се образуваха дупчици, които постепенно се сливаха. Плашещи очертания се притискаха във все по-прозрачната преграда — видели всичко очи, назъбени нокти, ципести криле с шипове.
Мейгрейт тънеше в мрачни прозрения. Озърна се към Фейеламор, приклекнала като хищник, готов да се нахвърли.
— Не прави това, Рулке. Тя ще те изиграе — прошепна Мейгрейт. Най-сетне виждаше накъде води и нейният път. Машината се премести между нея и Фейеламор. Това беше мигът. Мейгрейт скочи.
— Аз ще ти помогна! — извика на Рулке и протегна ръка нагоре. Той се наведе и я издърпа при себе си. Нададе тържествуващ рев и завъртя машината.
Фейеламор нападна с влудяващо видение, което принуди Рулке да се вкопчи в перилата на горната площадка, но той нито за миг не загуби контрол над творението си.
— Хайде, порази ме с най-голямото си зло — провикна се към Фейеламор. — Аз вложих в нея и спънки точно за твоя вид Изкуство.
Насочи ярката леща право към нея. Фейеламор започна да вие, бълнуването наяве секна изведнъж и тя се сгърчи на пода, сякаш прикована с копие. После се затъркаля с писъци. Всъщност отбягваше лъча със стъписваща ловкост, но все не успяваше да се измъкне.
Фейеламор внезапно замря и изпрати такива фантасмагории, че всички от задругата се свлякоха в пашкула. И тези видения тормозеха Рулке, Но не го пречупваха. Не й позволяваше да избяга от светлината.
Тя изчерпа всичко, с което разполагаше. Застина, дишаше тежко, дрехите и косата лепнеха по нея. Дребна жена, която не можеше да скрие остаряването си — хлътнали очи, повяхнала кожа. Нямаше да се пребори с този великан и неговата непознаваща милост машина.
Раменете й се отпуснаха. Беше сразена. На. Мейгрейт изобщо ней дожаля за нея.
Но Фейеламор обърна погрознялото си лице към Рулке и от гърлото й се изтръгна крясък на безнадеждност:
— Мариеми!
Мейгрейт се ужаси, въпреки че не знаеше защо. Рулке също се вцепени побледнял. Хвана се за лостовете, за да не падне. Носът на машината задра в пода.
— Как… научи… името?… Това е нашето тайно име, единственият ни спомен за живота преди пустотата. Само това запазихме от нашия изгубен свят. — Гласът му изтъня от ярост и мъка. — Как научи името?
Фейеламор не пропусна мига, когато беше прекалено потресен. Бръкна мълниеносно в торбата си и извади вещ, създадена от червено злато и скъпоценен абанос. Фейлемски нанолет — малък инструмент със сложни резонансни кухини и няколко редици златни струни. Тя чукна с пръст по кухина и отекна басово бръмчене.
Рулке още се блещеше в почуда, но проумя изведнъж.
— Талалейм… Фейлеми… Мариеми…
Той сякаш опитваше думите на вкус и страдаше отново от най-страшното зло — пълното изтребление на цяла човешка раса.
Докосна едно от колелцата на пулта с коляно и преди Фейеламор да е изсвирила акорд на своя нанолет, машината я запрати в преградата, зад която бяха хората от задругата. Тя се свлече като парцалена кукла, стиснала инструмента. Плюеше кръв.
— Вие сте ни захвърлили да умрем в пустотата! Вие!
— Но не и аз. Било е поколения преди мен. — O, такъв позор се предава на поколенията. Всички фейлеми са опетнени. И ти… позволяваш си да се гавриш! Ще те измъчвам до свършека на света. Никога няма да ти дам отдих.
Докосна друго кръгче и лещата се сви до точка, която очерта овал до сърцето й. Дрехата и задимя.
— Талалейм е бил и ваш дом — увещаваше го Фейеламор. — Сега ни зове на помощ. Готов ли си да унищожиш своя свят заради деяние от древността?
— Ние се преобразихме в пустотата. Не признаваме за свой никой свят, освен онези, които сме покорили.
— Жесток си…
— Имахме чудесни учители по жестокост.
— Всичко, което правя, е за моя народ и моя свят.
— И аз правя всичко за своята раса. Сега ще умреш, Фейеламор. Ще умираш отново, и отново, и отново!
Той дръпна ръчките назад.
— Рулке — припряно изрече Мейгрейт, — не забравяй, че в нанолета е вложено златото от първата златна флейта.
Той се замисли. Пълната безпомощност на Фейеламор беше още една уловка, а по бързина го превъзхождаше. Удари струните в печален акорд, преминал в плющене — Възбраната се опъваше до скъсване.
Прозрачното петно в нея се сцепи.
— Недей! — изкрещя й Рулке. — Това злато е наситено със зло, не бива да…
Фейеламор извлече още един акорд от струните.