Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Мъртъв е. Ще ти разкажа по-късно.
Дориен затвори очи. Сония се взря в лицето му и видя, че цветът му бавно се възвръща.
— Нека позная – каза тихо Акарин. – Спря сърцето му.
Тя вдигна глава и срещна погледа му. Той кимна към Дориен.
— Сега той сам се лекува. Аз само му давам енергия. – После се обърна и погледна в посока към мъртвия сачаканеца. – Прав ли съм ?
Сония погледна към Дориен и кимна.
— Нали каза, че Парика няма да влезе в Киралия.
Акарин се намръщи.
— Може би е искал да отмъсти за смъртта на робите си. Силните роби се намират рядко и ичаните много се ядосват, ако някой е убит или им бъде отнет. Все едно губят шампионски кон. Но всъщност не знам защо изобщо си е направил труда. Минаха часове, откакто сме тук и той трябва да е бил наясно, че няма да ни намери лесно, слезем ли от пътя.
Дориен се раздвижи и отвори очи.
— Това ще е достатъчно – каза той. – Чувствам се така, сякаш съм бил разбит на малки парчета и после отново сглобен, но ще оцелея.
Той предпазливо се надигна на лакът. Погледът му се плъзна към мъртвия ичани. Лечителят потрепери и погледна Акарин.
— Вярвам ви. Какво искате да направя?
— Да се махнеш от Прохода. – Акарин помогна на Дориен да се изправи. – И да изпратиш предупреждение до Гилдията. Имаш ли някакви...
— Лорлън!
— Мейкин?
— Непознати нападат Крепостта!
Сония впери поглед в Акарин. Той я погледна в отговор. В съзнанието на Сония се появи картина на път, гледан отвисоко. Тя разпозна пътя откъм сачаканската страна на Крепостта. Няколко мъже и жени, облечени в дрехи като на Парика, стояха подредени в редица. Въздухът пламтеше от ударите им.
— Твърде късно е за предупреждение – промърмори Дориен. – Те вече са там.
Глава 28
Нашествието започва
Сери огледа тълпата и усети как го жегва завист. Двамата крадци, Савли и Лимек, в чиято територия влизаше Пазарът, бяха много богати мъже и вече му беше ясно защо. Слънчевите лъчи се отразяваха в безкрайния поток от монети, които преминаваха от ръцете на купувачите в ръцете на продавачите по сергиите, и малкият процент от този приход, който им се даваше в замяна на услугите им, бързо можеше да се превърне в богатство.
Един прислужник се приближи до масата и сложи пред тях две халби. Савара отпи от своята, затвори очи и въздъхна.
— Правите много добра рака – каза тя. – Почти като нашата.
Сери се усмихна.
— Значи трябва да си намеря малко от Сачака.
Веждата й се повдигна предупредително.
— Скъпо ще ти излезе. Не са много търговците, които се осмеляват да пътуват през пустошта.
— Така ли? И защо?
Тя посочи с жест заобикалящата ги глъч.
— Ние не работим така. Нямаме пазари. Всеки ашаки притежава стотици роби...
— Ашаки?
— Могъщи свободни мъже. Робите им осигуряват почти всичко, от което се нуждаят. Те работят на полето, правят дрехи, готвят, чистят, грижат се за развлеченията, за почти всичко, от което един ашаки се нуждае. Ако робът има някакъв специален талант, като например да прави красиви грънци, или господарят-ашаки притежава мина, или произвежда повече реколта, отколкото може да използва, той ще търгува с друг ашаки.
— Тогава защо изобщо има търговци, които ходят дотам?
— Ако успеят да привлекат някой купувач, те правят значителни печалби. Продават най-вече луксозни стоки.
Сери огледа платовете на съседната сергия. Те се бяха появили на пазара предишната година, когато един от занаятчиите изобрети начин да прави повърхността им лъскава.
— Изглежда при вас, в Сачака, няма защо да се стараят да работят по-добре.
— Общо взето е така. Но ако робът има амбиции или иска да бъде възнаграден, той може да се опита да привлече вниманието на господаря си, като създаде нещо красиво и необичайно.
— Значи само красивите неща се подобряват.
Тя поклати глава.
— Подобряват се начините за обработка или производство на обикновени продукти, но само ако промяната не е голяма. Ако някой господар пожелае робът му да бере по-бързо рака и го бие, когато се провали, робът може да измисли начин за по-бързо събиране.
Сери се намръщи.
— Нашият начин по ми допада. Защо да бия някого, когато алчността или нуждата от изхранване на семейството ще накарат човек да работи по-добре и по-бързо?
— И на мен ми харесва повече. Няма ли да пиеш раката?
Сери поклати глава.
— Да не те е страх, че някой ще те разпознае и ще ти сипе отрова?
Той сви рамене.