Червени морета под червени небета

Локи погледна през дясното си рамо и присви очи. „Червеният вестоносец“ още се виждаше ясно и се беше отдалечил на около три четвърти миля. И там, вляво от бившия му кораб, труден за забелязване на фона на сияйното сливане на морето с небето, над хоризонта се рееше мръснобял квадрат.

— Проклет да съм! — изруга Локи. — Май на нашите момци им се отваря първа възможност за плячка.

— Де да бяха толкова любезни, че да се появят вчера!

— Бас ловя, че въпреки това пак щях да оплескам работата. Но… Представяш ли си как горките копелета връхлитат, прескачат перилата с мечове в ръка и кряскат: „Вашите котки! Дайте ни всичките си проклети котки!“.

Джийн се засмя.

— Ама че проклета каша забъркахме. Но поне ще има с какво да се позабавляваме. Доста смахнато ще е, като се има предвид в какво състояние е „Вестоносецът“. Може да се върнат и да ни се примолят да им помогнем.

— На тебе може и да ти се примолят.

Локи наблюдаваше как белият квадрат на най-високото предно платно на „Вестоносецът“ се разгъна, трептейки. Ако напрегнеше взор, забелязваше малки фигурки, които щъкаха напред-назад по палубата и се катереха по въжетата. Бившият му кораб извъртя носа си леко ляво на борд, така че вятърът да духа откъм лявата му страна.

— Куца като кон със счупен глезен — отбеляза Джийн. — Виж, не опъват никакви платна на главната мачта. И не мога да ги обвиня. — Джийн отново заоглежда внимателно ставащото. — Новият приятел идва от север-северозапад, струва ми се. Ако нашите момчета се промъкнат на запад и изглеждат достатъчно безобидни, може би… Иначе новият кораб разполага с достатъчно пространство да избяга на запад или на Юг. Ако е в поне що-годе прилично състояние, „Вестоносецът“ никога няма да го настигне.

— Джийн… — Локи говореше много бавно, разколебан дали да вярва на преценката си. — Според мен… според мен на тях и през ум не им минава да бягат. Виж, насочили са се право към „Вестоносецът“.

Следващите минути потвърдиха това. Действително платната на новодошлия скоро станаха двойно по-големи и Локи забеляза едва видимите очертания на корпуса под тях. Какъвто и да беше този кораб, той уверено напредваше на северозапад, готов да отреже пътя на „Червеният вестоносец“.

— И е бърз — отбеляза Джийн запленен. — Виж го как се приближава! Залагам собствения си черен дроб, че скоростта на „Вестоносецът“ няма и четири възела! А те се движат поне два пъти по-бързо, че и повече.

— Може би просто пет пари не дават за „Вестоносецът“ — предположи Локи. — Може да са го видели, че е пострадал, и просто да го подминат.

— „Цуни ми гъза и хайде сбогом“ — рече Джийн. — Жалко.

Новопоявилият се кораб ставаше все по-голям. Мъглявата форма се превърна в строен тъмен корпус и платна, издути върху тънките черти на мачтите.

— Двумачтов — отбеляза Джийн. — Бриг, опънал купища платна.

Неочаквана тревога обхвана Локи. Той се опита да се отпусне, докато „Вестоносецът“ тромаво напредваше на югозапад, а новият кораб бързо го настигаше. Чуждият кораб обърна към тях десния си борд. Както бе отбелязал Джийн, той беше двумачтов, със стремителен силует и корпус, толкова черен, че чак лъщеше.