![Храмът на боговете [calibre 2.58.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/7/hramt-na-bogovete-calibre-2-58-0-download.jpg)
Храмът на боговете [calibre 2.58.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храмът на боговете [calibre 2.58.0]». Краткое содержание книги:
Еди имаше други притеснения. Главният вход на хотела представляваше огромна порта в края на мост, който се намираше над железопътната линия... от там се появиха още вражески светлини. Мъжът се обърна и погледна нагоре. Наемниците от хотела следваха оставените в снега следи, фенерите им се приближаваха надолу по склона.
- Мамка му! Настигат ни. В тази посока. - Чейс хукна вдясно от тях.
- Какво има там?
- Няма мъже с оръжия, което ме устройва за момента!
Нина успя да различи нещо друго от хрущящите им в снега стъпки и тежкото им дишане. Беше дълбоко и ритмично пуфте- не като дъха на огромно животно.
- Това е влакът! - Видяха в далечината как от комина на локомотива излизаха пара и горящи въгленчета, докато композицията прекосяваше долината и се носеше към тях. - Еди, релсите се намират успоредно от нас. Ако успеем да спрем влака, можем да се качим на него.
Чейс вече пресмяташе разстоянието и скоростта: тази на влака, на него и на Нина... и двете групи с наемници, които ги затваряха от двете страни.
- Няма да има време да го стопираме.
- Как ще се качим тогава?
- Ще скочим!
- Ще скочим?
- Какво, никога ли не си сърфирала влак преди?
- Не, защото е лудост!
- Все не си навита да пробваш нови неща. Хайде, да потанцуваме! - Стигнаха до оградата на хотела и я прескочиха.
Мъжете, които идваха от портата, вероятно поддържаха радиовръзка с колегите си горе, защото светлините от фенерите на вторите бяха насочени в посоката, в която бяха побегнали Нина и Еди. Вече се намираха на стотина метра зад тях... и ги настигаха.
Влакът бързо наближаваше, дрънченето на ходовата му част се усилваше все повече и повече. Глезенът на Еди отново беше прорязан от силна болка, но мъжът се насили да бяга по-бързо, когато влакът се появи между един тесен проход. Покривите на вагоните бяха с около два метра по-високи от мястото, на което се намираха.
- Ей там! - изкрещя Еди и посочи към малко възвишение. - Приготви се за скок! - Хвана Нина за ръката.
Локомотивът прелетя покрай тях, плюеше пара и горещ черен пушек.
- О, боже! - изрева жената, докато минаваха последните няколко метра. - Ще умреееееем...
Достигнаха възвишението, скочиха и... се приземиха тежко на металния покрив. Нина залитна, но успя да се задържи... Едва. Еди обаче се препъна, единият му крак го предаде. Хлъзна се по покрива, краката му увиснаха от ръба му...
Съпругата му не беше пуснала ръката му. Стисна я с всичка сила и запъна единия си крак в капака на вентилационната система. Жената пое цялата тежест на Чейс и това ѝ коства ог- ромна порция болка, почувства се, все едно някой откъсна ръката ѝ от гнездото, но въпреки това не го изпусна. Еди повися известно време, след което намери опора за крака си в улука на вагона. Успя да се изкатери отново на покрива.
Нина се строполи тежко по задник.
- Господи! - въздъхна и пусна ръката на съпруга си. - Помислих си, че ще полетиш!
- Аз също - призна си Чейс, опитваше се да си поеме въздух... връхлетя го един мръсен облак дим и той се закашля. - Мамка му! Хайде да се махаме от тук, преди да сме станали на пушена шунка.
Запълзя по покрива с Нина по петите му и стигна ръба. Вагоните, също като локомотива, бяха стари, във всеки край разполагаха с открита платформа. Чейс спусна съпругата си на нея, след което слезе и той.
Озоваха се пред врата. Минаха през нея... и бяха посрещнати от озадачените погледи на туристите. Скокът им върху покрива явно не беше от най-тихите.
- Какво? - изрепчи се насреща им Нина. - Имам билет. - Бръкна в джоба на дрехата си и го извади; наистина се оказа билет за обратната посока.
- Аз обаче нямам - оплака се Еди.
Съпругата му се разположи на едно свободно място и се ухили.
- Ако се появи кондукторът, просто ще се скриеш в тоалетната.
* * *
- Какво са направили? - излая Стайкс в телефона си.
- Нека позная - въздъхна София, - изплъзнали са се на хората ти.
Мъжът ѝ хвърли гневен поглед.
- Скочили са на влака. - Александър се наведе и попита шофьора на рейндж роувъра, в който той, София, Уордън и Лари пътуваха. - Можем ли да стигнем до следващата гара преди тях?
- Не и по този път, сър - отговори извинително мъжът. - Влакът минава през тунел, а пътят заобикаля доста.
Стайкс се облегна назад, беше бесен.
- Много лошо - подигра му се Лари.
- Бащата на Чейс е при нас - обади се от предната седалка Уордън и погледна въпросната личност сърдито. - Чейс и доктор Уайлд дойдоха тук, за да го спасят - ще го сторят отново.