Храмът на боговете [calibre 2.58.0]

-      Моделът е от 1971-ва - ядоса се Олдърли, но бързо се ус­покои. - Истината е... че ти откри кой стои зад убийството на Мак. Затова поех този риск, поне толкова ти дължа. Благодаре­ние на теб приятелят ни може да почива в мир.

Чейс се натъжи при спомена за своя другар и наставник.

-      Все още не - възпротиви се той. - Не и докато не спрем тези задници. И не се погрижа за Стайкс.

-      Тук не става въпрос за мъст - напомни му Нина. – Това няма да върне Мак. Доколкото си спомням точно ти казваше, че отмъщението не е професионално.

-      Стайкс отдавна потъпка професионалното и го направи лично, като посегна на семейството ми. Всеки войник, поли­цай... дори и призрак ще ти го потвърди. - Чейс погледна към Олдърли за подкрепа и мъжът кимна. - Ебаваш ли се със семейс­твото на някого, получаваш това, което заслужаваш.

-      Като се заговорихме за семейства - вметна Питър, - аз трябва да се връщам при моето. - Мъжът си изпи колата и ста­на. - Пожелавам ви късмет... с каквото там сте се захванали.

Нина също се изправи, ръкува се с офицера на МИ-6 и го целуна по бузата.

-      Благодаря ти за всичко, Питър.

-      Помощта, която оказвах на съпруга ти, ме постави в не особено благоприятно положение, така че нямам нищо против да напусна сцената. Ще се постараете да не разрушавате света, нали?

-      Не бих си го и помислил - обеща му Еди. - Благодаря, Ол­дърли. - Последва неловко мълчание, след което двамата мъже се ръкуваха набързо.

-      Няма ли целувка? - попита Питър.

-      Начукай си го - отговори му Чейс, но с усмивка. Офицерът от МИ-6 също се ухили и напусна кафенето. - В един момент си помислих, че никога няма да си отиде.

-      О, я стига. Време е и ние да ставаме. - Чрез своите връзки Олдърли им беше уредил един очукан стар ленд роувър и про­визии.

Еди взе раницата с експлозивите и попита:

-      Къде точно отиваме?

Изражението на Нина не вдъхваше увереност, когато му от­говори:

-      Много добър въпрос.